Червен кантарион, бабино биле, бабиче, горчивка, китчица, обикновен червен кантарион, трескавиче.
Centaurium erythraea Rafin. - чете се "центауриум еритреа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. При брането на червеният кантарион като билка да се оставят най-малко 1/3 от растенията с добре развити цветоносни стъбла, за да се осигури семенното размножаване на вида и възстановяване на находището.
Двугодишно тревисто растение. Стъблата изправени, единични или по няколко, голи, високи 10-30 (40) cm, с розетка от листа в основата. Приосновните листа са дълги 0.5-2 cm, яйцевидноланцетни, стъбловите листа са дълги 1,5-3 cm, срещуположно разположени, с линейноланцетна или елипсовидна форма. Цветовете са дълги около 1 cm, събрани в рехави или гъсти щитовидни съцветия; чашката е дълга от 1/2 до 2/3 от дължината на венчето; венчето розово или розово-пурпурно, рядко бяло. Плодната кутийка цилиндрична, по-дълга от чашката. Цъфти през месеците юни - август.
Тревисти места, в храсталаци, край пътища и др.
Установен е в цялата страна от 0 до 1500 метра надморска височина[1].
Европа, Северна Африка и Азия. Пренесен от човека и в Северна Америка.
Лечебно растение.
Стрък от червен кантарион - Herba Centaurii.
В началото и по време на цъфтежа на растението. Брането се извършва в сухо време. С остър нож се отрязват облистените цветоносни стъбла на дължина до 20 cm от върха. Стръковете се поставят рехаво, без да се притискат, с цветовете в една посока[2].
След почистване на примеси от други растения, прецъфтели, променени или нападнати от болести стръкове, събраната билка се суши на сянка в проветриви помещения. Не трябва да се сушат на слънце. Стръковете се сушат навързани на китки с по 10-15 броя стръка във всяка китка. Китките се връзват със стъбла от същото растение. Готовите китки се окачват за изсушаване на опънат тел или гвоздеи, рехаво една от друга. Билката е изсушена, когато стъблата и във вътрешната част на китката при огъване се чупят и плодниците на цветовете при стискане не се размазват[3].
Съдържа горчиви гликозиди от групата на секоиридодите и др.[4].
Билката от червен кантарион има апетитовъзбуждащо и подобряващо храносмилането действие. Използва се като средство за стимулиране отделяне на стомашен, жлъчен и панкретичен сок, при стомашно-чревни, чернодробни и жлъчи заболявания. Понижава температурата при трескови състояния. Използва се под формата на запарка (1 чаена лъжичка в 500 ml вода), която се изпива 3 пъти на ден 1 час преди ядене[5]. Тези рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[2] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[3] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
[4] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.