БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Сивосинкав клин

Astragalus glaucus

Снимки на Сивосинкав клин (Astragalus glaucus)

Astragalus glaucus Astragalus glaucus Astragalus glaucus Astragalus glaucus Astragalus glaucus Astragalus glaucus Astragalus glaucus

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Сивосинкав клин.


Латинско име

Astragalus glaucus M. Bieb. - чете се "астрагалус глаукус".


Природозащитен статут и заплахи

Сивосинкавият клин НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

НЕ Е включен в Червена книга на Народна Република България - том 1 [Червена книга на НР България том 1. Растения. 1984. Издателство на БАН.].

В Червена книга на Република България, видът е с категория "застрашен". Популацията в района на Балчишка тузла наброява над 3000 индивида. В района на залив Болата (Каварненско) и около Дуранкулашкото езеро числеността на популациите е под 100 индивида. Част от популациите на вида са на територията на защитените местности „Побити камъни“ и „Дуранкулашко езеро“ [Стоян Стоянов. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ]. В същия източник като заплахи за вида са посочени:

"Разпокъсване и загуба на хабитата, вследствие на развитието на черноморския туризъм. Пашата и утъпкването от домашни животни, ерозионните процеси в района на гр. Балчик и ограниченото разпространение".


Описание и разпознаване

Сивосинкавият клин е полухраст висок до 30 cm. Едногодишните клонки дълги 15–20 cm. Листата са сложни, нечифтоперести, с 3–6 двойки тясноелиптични листчета, плътно прилегналовлакнести. Съцветието гроздовидно, сбито, с 10–20 цвята. Дръжките на съцветието изправени или полегнали, 2 пъти по-дълги от листата, гъсто прилегналовлакнести. Чашката влакнеста, венчето голо, белезникаво до кремаво. Плодът боб, дълъг 10–15 mm, с гъсти стърчащи власинки. Цъвти април–май, плодоноси май-юли. Размножава се вегетативно и със семена.

Източници на информацията за описанието:


Местообитание

Расте върху плитки хумусно-карбонатни почви или по мергелни варовици (в района на гр. Балчик) в отворени ксерофитни тревни съобщества [Стоянов, 2015].


Разпространение в България

Черноморско крайбрежие (Сев. – Побити камъни; по крайбрежието от гр. Балчик до с. Българево; около Дуранкулашко езеро), Дунавска равнина (с. Трънчовица, Плевенско); 0–200 m н. в. В литературата видът се посочва за Североизточна България и Стара планина (Изт.) [Стоянов, 2015].


Общо разпространение

Причерноморска Добруджа (България и Румъния), Молдова и Крим [Стоянов, 2015].



Astragalus glaucus in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2016 BGflora.net

ban