Сегиерова млечка
Euphorbia seguieriana Neck. - чете се "еуфо́рбиа сегуиериа́на"1. Среща се и с грешното име Euphorbia seguerana.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие2.
Сегиеровата млечка е многогодишно тревисто растение. Стъблата многобройни, 20-60 см високи; неплодоносните прости, плодоносните често в горната си част с многобройни неплодоносни разклонения; изправени, кръгли, в основата вдървеняващи, 2-6 мм в диаметър, с многобройни следи от опадалите листа, голи, синьозелени, на върха с многобройни (до 18) странични цветоносни клонки или без такива. Стъбловите листа гъсто разположени, почти приседнали, линейно ланцетни, продълговато линейни или широко ланцетни до яйцевидно ланцетни, островърхи или отсечени, целокрайни, кожести, синьозелени, голи, с ясни три централни жилки, към стъблата прибрани, керемидообразно припокриващи се, 12-33 мм дълги и 2-8 мм широки; листата на неплодоносните стъбла тясно линейни, до 30 мм дълги и 4 мм широки. Връхните цветоносни клонки често многобройни (4) 9-20 (30), 1,5-4,6 см дълги, на върха 1 3 пъти двуделни, често поради неразвиване единият клон на дихазиите преминаващ в дълъг (до 6 см) монохазий. Присъцветните листа 5-15, с формата на горните стъблови листа, островърхи, синьозелени, голи, 9-25 мм дълги и 2-7 мм широки. Прицветните листа в основата широко сърцевидни, широко триъгълни или закръглено ромбични, островърхи, голи, кожести, с изпъкнало жилкуване, 4-13 мм дълги и 3-16 мм широки, по два. Околосъцветникът камбанковиден, приседнал, гол, зеленикав, 1,6-2,0 мм дълъг и 1,4-1,8 мм широк, дяловете заострени, на върха леко врязани, отвътре гъсто покрити с къси, сребристи власинки; жлезите 4, овално триъгълни, жълтокафяви, 1,1-1,4 мм дълги и 0,6 мм широки, целокрайни. Кутийката на дръжка до 1,5 мм дълга, конично яйцевидна, 2,4-4,0 мм дълга и 2,6-3,5 мм широка, дълбоко триделна, дяловете на гърба килевидни, гола, с гладка повърхност; стълбчетата 1,2-1,5 мм дълги, от основата на 1/4 сраснали, от върха на 1/3 двуделни. Семето удължено цилиндрично, 2,1-2,5 мм дълго (без придатъка 1,8-2,2 мм), 1,1-1,2 мм широко и 1,0-1, 1 мм дебело, гръбният ръб слабо изпъкнал, страничните ръбове неясни; задните повърхности изпъкнали, предните слабо изпъкнали до плоски, леко дъговидно извити; шевът нишковиден, тъмен; хилусовата зона ромбична, плоска, слабо наклонена спрямо оста на семето; халазата малка, с късо пъпче; напречният пререз елипсовиден; тъмнокафяво до синьосиво или пепелявокафяво, на места кафеникаво напетнено; повърхността гладка; придатъкът гуглест, шлемовиден, на къса дръжка. Цъфти май-август3.
Из ксерофилните тревни съобщества върху льосовите отложения край р. Дунав и по крайморските пясъци, в съобществата на Andropogon ischaemum и Cynodon dactylon4.
Расте между 0 и 350 m надморска височина5 във флористичните райони, показани на картата.
Карта показваща естественото разпространение на Сегиеровата млечка по флористични райони (оцветените в сиво)6:
Карта на общото разпространение на Сегиеровата млечка7:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Кузманов, Б. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VІІ, София.
4 Кузманов, Б. 1979. Пос. източник.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
8 Euphorbia seguieriana Neck. | Plants of the World Online | Kew Science.