Кучешки дрян

Cornus sanguinea

Снимки на Кучешки дрян (Cornus sanguinea)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Кучешки дрян, Кучи дрян. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.

Латинско име

Cornus sanguinea L. - чете се "корнус сангвинея". Съкращението "L." показва името на учения направил първото научно описание на растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете^[1].

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие^[2].

Описание и разпознаване

Кучешкият дрян е храст, висок до 4 m с плитка коренова система. Листата са разположени срещуположно, дълги са 4-10 cm и 2-8 cm широки, прости, целокрайни, яйцевидни или заостроно елиптични, отгоре голи, отдолу с прости, къдрави или прави двуразделни власинки, прилегнали, с 3-5 двойки странични жилки. Съцветията са щитовидни, разположени връхно на клонките. Цветовете са двуполови, бели, 4-делни; венчелистчета ланцетни или линейно ланцетни, тичинките са 4, по-къси от венчелистчетата; яйчникът долен, 2-гнезден. Плодът костилков, сферичен, синьочерен. Цъфти май-юни^[3].

Местообитание

Гори, храсталаци и по каменисти склонове, най-често из дъбовите гори, в равнините и планините^[4].

Разпространение в България

В цялата страна между 0 и 1800 м надморска височина^[5].

Общо разпространение

Средна, Южна и Източна Европа, Кавказ и Югозападна Азия^[6].

Значение

Кучешкият дрян има здрава и твърда дървесина, която се използва в мебелната промишленост, използва се и като декоративен храст. В плодовете се съдържат 39 мг %, а в листата до 240 мг % витамин С; семената съдържат около 40% неизсъхващо масло^[7].

Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Дрен; Женски дрен; Кучешки дрен; Кучи дрен; Кучодрен; Мъж-дрян; Пчешки дрен; Пъси дрен; Свит; Червен дрен; Черен дрен; Чер дрен; Чешко-дрен^[8].