Брадавичест чашкодрян.
Euonymus verrucosus Scop. - чете се "ево́нимус веруко́зус".[1]
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Гъсто разклонен храст, висок от 1 до 3 m. Младите клонки покрити с тъмнокафяви или черни коркови брадавички. Листата са срещуположно разположение 3-6 cm дълги и до 3,5 cm широки, по-рядко 1,5-2,5 cm дълги. Венчелистчетата на цветовете са 4 на брой, почти кръгли, 2,5-4 mm дълги, зеленикави, с гъсти, нежни, червени точки (изглеждащи кафеникави). Семената черни, до половината обвити с пурпурночервена обвивка. Цъфти април-юни.[2]
Расте единично като подлес, предимно в ксерофитни (сухи) дъбови гори, по-рядко в габърови, букови и смесени широколистни гори, из храсталаци, по горски ръбове и поляни, често на каменливи и скалисти места, върху варовити и кисели почви, от низините до планинския пояс (главно хълмистия).[3]
Установен е във всички флористични райони докъм 1500 m надморска височина (над 1000 метра се изкачва по теченията на реките).[4]
Средна и Източна Европа, Югозападна Азия, Кавказ.[5]
Декоративно растение.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Ганчев, И. 1979. Семейство Celasraceae. В: Флора на Н.Р.България, том VІІ, София.
[3] Ганчев, И. 1979. Пос. източник.
[4] Ганчев, И. 1979. Пос. източник.
[5] Ганчев, И. 1979. Пос. източник.