Безстъблено плюскавиче

Silene acaulis

Снимки на Безстъблено плюскавиче (Silene acaulis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Безстъблено плюскавиче.

Латинско име

Silene acaulis (L.) Jack. - чете се "силене акаулис".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Безстъбленото плюскавиче е многогодишно тревисто растение. Образува гъсти възглавнички (туфи) с вдървеняващи се при основата си издънки. Листата линейни, заострени, голи. Цветовете с къси (до 5 mm) дръжки или приседнали (без дръжки), единични. Чашката 4-10 mm дълга, с 10 жилки, при основата си подута, гола. Венчелистчетата овални, розови, рядко бели. Кутийката 4-7 mm дълга, елипсовидна, обикновено по-дълга от чашката. Семената без брадавичка. Цъфти юни-септември^[1].

Лесно се различава от другите видове от рода по общия си туфест изглед. Може да се обърка с Дребнолюспест карамфил - Dianthus microlepis, който расте по същите места и има близък общ изглед. Най-лесно двата вида (и рода) се различават по броя на близалцата - при плюскавичето са 3, а при карамфила 2^[2].

Местообитание

Расте в скални пукнатини в планинския и високопланинския пояс^[3].

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Пирин и Рила; между 2200 и 2900 метра надморска височина^[4].

Общо разпространение

Европа, Арктика и Северна Америка^[5].

Значение

Безстъбленото плюскавиче е растение с високи украсни качества и се използва като декоративно растение, особено в алпинеумите. В някои части на света се използва за храна^[6].

Бележки

Безстъбленото плюскавиче е бавнорастящо и дълговечно растение - живее десетки, а при благоприятни условия и стотици години^[7].

Източници на информация

[1] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.

[2] К. Методиев.

[3] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.

[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[5] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.

[6] Silene acaulis - Wikipedia.

[7] Silene acaulis - Wikipedia.

Silene acaulis in English