Безстъблено плюскавиче.
Silene acaulis (L.) Jacq. - чете се "силе́не ака́улис"1. Видовото име acaulis означава "без стъбло"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Безстъбленото плюскавиче е многогодишно тревисто растение. Образува гъсти възглавнички (туфи) с вдървеняващи се при основата си издънки. Листата линейни, заострени, голи. Цветовете с къси (до 5 mm) дръжки или приседнали (без дръжки), единични. Чашката 4-10 mm дълга, с 10 жилки, при основата си подута, гола. Венчелистчетата овални, розови, рядко бели. Кутийката 4-7 mm дълга, елипсовидна, обикновено по-дълга от чашката. Семената без брадавичка. Цъфти юни-септември3.
Лесно се различава от другите видове от рода по общия си туфест изглед. Може да се обърка с Дребнолюспест карамфил - Dianthus microlepis, който расте по същите места и има близък общ изглед. Най-лесно двата вида (и рода) се различават по броя на близалцата - при плюскавичето са 3, а при карамфила 24.
Расте в скални пукнатини в планинския и високопланинския пояс5.
В планините Пирин и Рила, където расте между 2200 и 2900 метра надморска височина6.
Европа, Арктика и Северна Америка7.
Безстъбленото плюскавиче е растение с високи украсни качества и се използва като декоративно растение, особено в алпинеумите. В някои части на света се използва за храна8.
Безстъбленото плюскавиче е бавнорастящо и дълговечно растение - живее десетки, а при благоприятни условия и стотици години9.
Безстъбленото плюскавиче е намерено за първи път в България през 1889 г. в планината Рила от българския ботаник доктор Стефан Георгиев. Той публикува откритието си през следващата година (1890 г.) в статията "Родопите и Рилската планина и нихната растителност"10.
В България расте подвидът Silene acaulis (L.) Jacq. ssp. brioides (Jordan) Nyman11.
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
4 К. Методиев.
5 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
6 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
7 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
10 Станев, Ст. 1985. Стефан Георгиев - Биобиблиография. Издателство на БАН. София.
11 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.