Черна калина, Упът. За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Буболяк (Ловеч); Буволяк; Див гермиж (с. Бистрица, Софийско); Гермеше; Калина (Трън); Калинка (с. Мисловщица, Трънско); Калиница (с. Поганово, Царибродско); Лулевина; Луловина; Лулованя (Търново); Люловина; Тутунига (с. Бояна, Софийско); Тутуника; Тутуница (с. Горни Лозен); Тутуново; Тутуняк (с. Гайтанево, Софийско); Тютюнка[1].
Viburnum lantana L. - чете се "вибурнум лантана".
Черната калина НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие.
Черната калина е изправен листопаден храст, достигащ височина до 5 m. Кората сива, нацепена. Клонките цилиндрични, покрити плътно със звездовидни власинки; пъпките голи. Листата са 4-14 cm дълги и 3,5-9 cm широки, овални, елиптични или ланцетни, на върха закръглени, по-рядко заострени, в основата закръглени до плитко сърцевидни; по ръба равномерно и ситно назъбени; плътни, набръчкани; отгоре с рехави звездовидни власинки, тъмнозелени; отдолу с плътни звездовидни власинки, сиви; с напластено влакнести 1-2 cm дълги дръжки. Без прилистници. Съцветията са щитовидни, 4,5-10 cm в диаметър, връхни, многоцветни, сбити; всички цветове с съцветието еднакви, двуполови. Чашката с 5, триъгълно ланцетни, около 1 mm дълги, на върха с единични власинки, зъбчета. Венчето късо камбанковидно, 6-8 mm в диаметър, с 5 еднакви, закръглени, плоски делчета, кремаво, белезникаво. Тичинките едва стърчащи над венчето, с 3-4 mm дълги дръжки и почти кръгли, жълтеникави прашници. Плодовете са 7-8 mm дълги, 5-6 mm широки, на върха носещи остатъци от чашката. Отначало плодовете са зелени, по-късно червеникави, а накрая някои от тях или повечето стават черни. Цъфти април-юни[2].
От другия вид, който се среща у нас - Червената калина (Viburnum opulus) се отличава най-лесно по листата. Докато при черната калина са цели, при червената са дланевидно наделени.
В гори и храсталаци в равнини, предпланини и планини; между 50 и 1400 метра надморска височина[3].
В цялата страна с изключение на Дунавската равнина и Тунджанската хълмиста равнина[4].
Централна и Южна Европа (достига до Северна Испания и Англия), Кавказ, Югозападна Азия (Северен, Централен и Източен Анадол), Северозападна Африка, Северен и Западен Иран[5].
Черната калина е декоративно и медоносно растение.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.
[2] Маркова, М. 1995. В: Флора на Народна Република България, том Х, София; К. Методиев, лични наблюдения.
[3] Маркова, 1995. Пос. източник.
[4] Маркова, 1995. Пос. източник.
[5] Маркова, 1995. Пос. източник.