Ванерово скалниче; Ванерова симфиандра.
Symphyandra wanneri (Rochel) Heuff. - чете се "симфиандра ванери". В някои източници видът е включен към род Камбанка под името Campanula wanneri.
Ванеровата симфиандра НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие.
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "рядък"[1].
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "Почти застрашен" (Near Threatened)[2].
Ванеровото скалниче е многогодишно тревисто растение. Стъблата по няколко, дълги от 10 до 40 cm. Листата са равномерно- до гъсто влакнести, ланцетни до елиптично ланцетни, от 5 до 10 cm дълги, по ръба напилени. Венчето дълго от 2,5 до 3,5 cm, виолетови, с достигащи до 1/5 от дължината му изрези, отвън по жилките разпръснато-късовлакнести. Най-отличителната особеност на този вид са срасналите в тръбица около плодника прашници. При другите близки видове, прашниците са свободни. Цъфти през месеците май-юли[3].
Ванеровото скалниче расте по скалисти места, често в сенчести скални ниши и скални пукнатини[4].
Установен е в следните флористични райони: Западен Предбалкан (Белоградчишки скали), Западна и Средна Стара планина, Западни гранични планини (Осоговска планина - по долината на река Бистрица над с. Гърляно), Рила, Средни Родопи; от (800) 1100 докъм 2200 метра надморска височина[5].
Югоизточна Европа (източните райони на бивша Югославия, Румъния, Североизточна Гърция)[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Червена книга на НР България, 1984, том 1. растения, Издателство на БАН.
[2] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[3] Анчев, М. 2012. В: Флора на Република България, том XI, София.
[4] Анчев, М. 2012. Пос. източник.
[5] Анчев, М. 2012. Пос. източник.
[6] Анчев, М. 2012. Пос. източник.