Българско вятърче.
Jasione bulgarica Stoj. & Stef. - чете се "язионе булгарика".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Българското вятърче е многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо от 5 до 20 cm, изправено, просто, голо, почти цилиндрично. Приосновните листа са широколанцетни, лопатовидни или продълговатолопатовидни 20-25 mm дълги, 3-5 mm широки. Стъблените листа са ланцетни, всички целокрайни, голи, 10-20 mm дълги. Съцветието е връхно, главесто, 8-15 mm в диаметър, с многобройни цветове с обвивка от присъцветни листчетата. Венчето на цветовете синьо или бледосиньо, венечните дялове дълги 6-7 mm. Прашниците са свободни. Цъфти през месеците юни-август[1].
В планинските и високопланински пасища и поляни, главно на силикатни терени[2].
Установен е в планините Средна Стара планина, Витоша (около връх Селимица), Осоговска, Пирин (Северен и Среден), Рила, Западни и Средни Родопи, от 1700 докъм 2700 метра надморска височина[3].
Български ендемит - расте единствено в България[4].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Анчев, М. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.
[2] Анчев, М. 2012. Пос. източник.
[3] Анчев, М. 2012. Пос. източник.
[4] Анчев, М. 2012. Пос. източник.