Дребна камбанка

Campanula cochlearifolia

Снимки на Дребна камбанка (Campanula cochlearifolia)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Дребна камбанка.

Латинско име

Campanula cochlearifolia Lam. - чете се "кампа́нула кохлеарифо́лиа"¹. Видовото име cochlearifolia означава "лъжичколистна"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"³. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Активният планинския туризъм и утъпкването извън туристическите пътеки са причини за влошаване на условията в местообитанията и се отразяват неблагоприятно на популациите и възобновяването на вида. Потенциална заплаха са природните бедствия (пожари, лавини, срутвания)."

Описание и разпознаване

Дребната камбанка е многогодишно тревисто растение. Основните белези, по които се различава от близките видове са, че стъблата образуват рехави или гъсти туфи; приосновните листа са остро назъбени; цветните пъпки са наведени надолу; яйчникът не е покрит с дребни бели брадавички. Цъфти юли-август⁴.

Подробно описание: Растения, образуващи неголеми рехави или гъсти туфи. Коренището тънко, пълзящо, разклонено, във възлите с нишковидни корени. Стъблата тънки, възходящи или изправени, (3) 5 — 15 (25) см високи, голи или предимно в долната половина разпръснато влакнести по ръбовете. Приосновните листа с дълги дръжки, широко- до продълговатояйцевидни, по-рядко кръгли, в основата отсечени или плиткосърцевидни, неравномерно остро назъбени, голи или разпръснато-дълговлакнести по ръбовете и жилките, остават зелени и в периода на цъфтеж; стъбловите листа събрани предимно в основата на стъблото, най-долните на къси дръжки, ланцетни или лопатовидни, 6 — 15 мм дълги, 3 5 мм широки, плитко-раздалеченоназъбени, често по ръбовете ресничести; горните приседнали, тясноланцетни до линейни, постепенно заострени към върха, целокрайни, голи или ресничести по ръбовете. Съцветието простогроздовидно с 1 — 3 цвята. Цветните пъпки отклонени надолу. Яйчникът гол. Чашковите дялове тясноланцетни до линейноланцетни, 3 — 4,5 мм дълги, в основата 0,5 — 0,9 мм широки, прилегнали към венчето или повече или по-малко разперени, голи, понякога ресничести. Венчето камбанковидно, по-рядко фуниевидно, (8) 10 — 15 (18) мм дълго, бледо- до тъмносиньо, много рядко бяло. Прашниците по-къси от тичинковите дръжки. Кутийката увиснала, конична до ширококонична с издута основа, 3 — 5 (6) мм дълга, кожеста. Семената (0,7) 0,8 — 1 (1,1) мм дълги, тъмнокафяви⁵.

Местообитание

По скалисти места, в скалните пукнатини, по скални прагове и тераси, изключително на варовик, на плитки, слабо развити или неразвити хумусно — карбонатни почви в съобщества на растенията Festuca dalmatica, Paronychia kapela, Saxifraga oppositifolia, Globularia cordifolia, Leontopodium alpinum и други⁶.

Разпространение в България

Расте единствено в Северен Пирин (Вихренски и Синанишки дял, циркус Баюви дупки); от 1900 докъм 2900 метра надморска дължина⁷.

Общо разпространение

Западна, Средна, Южна и Югоизточна Европа⁸.

Украсни качества

Много красиво растение - образува туфи в скални пукнатини, които са плътно покрити със синьо-виолетови цветове⁹. Отглежда се и се търгува като декоративно растение с различни разновидности.