БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Дребна камбанка.
Campanula cochlearifolia Lam. - чете се "кампа́нула кохлеарифо́лиа"1. Видовото име cochlearifolia означава "лъжичколистна"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"3. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
"Активният планинския туризъм и утъпкването извън туристическите пътеки са причини за влошаване на условията в местообитанията и се отразяват неблагоприятно на популациите и възобновяването на вида. Потенциална заплаха са природните бедствия (пожари, лавини, срутвания)."
Дребната камбанка е многогодишно тревисто растение. Основните белези, по които се различава от близките видове са, че стъблата образуват рехави или гъсти туфи; приосновните листа са остро назъбени; цветните пъпки са наведени надолу; яйчникът не е покрит с дребни бели брадавички. Цъфти юли-август4.
Подробно описание: Растения, образуващи неголеми рехави или гъсти туфи. Коренището тънко, пълзящо, разклонено, във възлите с нишковидни корени. Стъблата тънки, възходящи или изправени, (3) 5 — 15 (25) см високи, голи или предимно в долната половина разпръснато влакнести по ръбовете. Приосновните листа с дълги дръжки, широко- до продълговатояйцевидни, по-рядко кръгли, в основата отсечени или плиткосърцевидни, неравномерно остро назъбени, голи или разпръснато-дълговлакнести по ръбовете и жилките, остават зелени и в периода на цъфтеж; стъбловите листа събрани предимно в основата на стъблото, най-долните на къси дръжки, ланцетни или лопатовидни, 6 — 15 мм дълги, 3 5 мм широки, плитко-раздалеченоназъбени, често по ръбовете ресничести; горните приседнали, тясноланцетни до линейни, постепенно заострени към върха, целокрайни, голи или ресничести по ръбовете. Съцветието простогроздовидно с 1 — 3 цвята. Цветните пъпки отклонени надолу. Яйчникът гол. Чашковите дялове тясноланцетни до линейноланцетни, 3 — 4,5 мм дълги, в основата 0,5 — 0,9 мм широки, прилегнали към венчето или повече или по-малко разперени, голи, понякога ресничести. Венчето камбанковидно, по-рядко фуниевидно, (8) 10 — 15 (18) мм дълго, бледо- до тъмносиньо, много рядко бяло. Прашниците по-къси от тичинковите дръжки. Кутийката увиснала, конична до ширококонична с издута основа, 3 — 5 (6) мм дълга, кожеста. Семената (0,7) 0,8 — 1 (1,1) мм дълги, тъмнокафяви5.
По скалисти места, в скалните пукнатини, по скални прагове и тераси, изключително на варовик, на плитки, слабо развити или неразвити хумусно — карбонатни почви в съобщества на растенията Festuca dalmatica, Paronychia kapela, Saxifraga oppositifolia, Globularia cordifolia, Leontopodium alpinum и други6.
Расте единствено в Северен Пирин (Вихренски и Синанишки дял, циркус Баюви дупки); от 1900 докъм 2900 метра надморска дължина7.
Западна, Средна, Южна и Югоизточна Европа8.
Много красиво растение - образува туфи в скални пукнатини, които са плътно покрити със синьо-виолетови цветове9. Отглежда се и се търгува като декоративно растение с различни разновидности.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Валентина Горанова, Минчо Анчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
4 Kovanda М. & М. Анчев. 2012. В: Флора на Република България, том XI, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София.
5 Kovanda М. & М. Анчев. 2012. Пос. източник.
6 Kovanda М. & М. Анчев. 2012. Пос. източник.
7 Валентина Горанова, Минчо Анчев. 2015. Пос. източник.
8 Kovanda М. & М. Анчев. 2012. Пос. източник.
9 К. Методиев - лично наблюдение от Пирин.