Вечнозелен иберис

Iberis sempervirens

Снимки на Вечнозелен иберис (Iberis sempervirens)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Вечнозелен иберис.

Латинско име

Iberis sempervirens L. - чете се "ибе́рис семпе́рвиренс"¹. Видовото име sempérvirens означава "вечнозелен"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Вечнозеленият иберис е полухраст. Стъблата два вида - стерилни и цветоносни, полегнали, растилащи се; цветоносните 10-25 cm високи, силно разклонени. Приосновните листа са събрани в розетка; листата на стерилните издънки 2-5 mm широки, продълговато лопатовидни, плоски. Стъбловите листа 2,5-5 mm широки, плоски, плътни, презимуващи. Съцветията странично разположени, гроздовиднощитовидни, при плодовете силно удължени. Цветовете бели, розови или лилави. Плодовете (шушулчиците) 5-7 mm дълги и 6 mm широки, полукръгли, яйцевидни, теснокрилати в основата и ширококрилати към върха. Цъфти през месеците април-юли³.

Местообитание

По сухи каменисти склонове, най-често по варовити местообитания във високопланинския пояс⁴.

Разпространение в България

Западна (Берковско) и Средна Стара планина (Калофер, Троянско, Тетевенско, Габровско), Рила, Пирин, Западни Родопи (Триград), между 1500 и 2300 m надморска височина⁵.