Пиринска гъшарка

Arabis ferdinandi-coburgii

Снимки на Пиринска гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgii)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Пиринска гъшарка, Фердинандова гъшарка.

Латинско име

Arabis ferdinandi-coburgii Kellerer & Sünd. - чете се "арабис фердинанди-кобурги".

Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона^[1]. Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"^[2]. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Активният планински туризъм и утъпкване от туристи извън означените пътеки са заплаха за популациите и естественото възобновяване на вида. Ерозионните процеси и природните бедствия допринасят за намаляване на заеманата територия."

Описание и разпознаване

Пиринската гъшарка е многогодишно тревисто растение. Стъблата изправени или в основата си слабо приповдигащи се, високи от 6 до 12 cm, тънки, неразклонено, покрити с двуделни и звездовидни власинки, слабо облистени само в долната половина, в основата с напластени остатъци от изсъхнали миналогодишни листа и къси разклонения, завършващи със стерилни листни розетки, без подземни издънки. Приосновните листа 8-12 mm дълги и 1,5-2,5 mm широки, продълговато обратно яйцевидни, тясно продълговати до ланцетни, целокрайни, към основата постепенно стеснени в къса крилата дръжка, събрани в многолиста гъста розетка, от двете страни и по ръба гъсто покрити с двуделни, прилегнали, ориентирани по дължината на листа, почти успоредни помежду си власинки. Стъблените листа са 3-4 на брой, 6-9 mm дълги и 1,5-3,5 mm широки, последователно разположени, без дръжки, целокрайни, ланцетни до яйцевидно ланцетни, към основата стеснени, без ушички, от двете страни и по ръба влакнести, както и приосновните. Съцветието щитовидно гроздовидно. Цветните дръжки дълги 4-6 mm. Цветовете са между 6 и 12 на брой, без прицветници. Чашелистчетата 2,5-3,5 mm дълги, продълговато яйцевидни, изправени, с бяла ципеста ивица по края, голи или с редки власинки; външните в основата ясно торбесто разширени. Венчелистчетата 7-9 mm дълги и 2-3,5 mm широки, най-малко два пъти по-дълги от чашката, продълговато обратно яйцевидни, към основата клиновидно стеснени в дълъг тесен нокът, бели. Шушулките 1,5-2,5 cm дълги и 0,8-1,2 mm широки, линейни, сплескани, отклонени от стъблото. Цъфти юни-август^[3].

Местообитание

Среща се по варовити скалисти и каменисти терени (скални поляни, тераси, в скални пукнатини) във високопланинския пояс^[4].

Разпространение в България

Северен Пирин - по склоновете на вр. Вихрен, циркусите Голям и Малък Казан, Бански суходол, Баюви дупки, Каменитица, Разложки суходол и рида Голям Средонос; между 2000 и 2800 метра надморска височина^[5].