Кисел трън (Обикновен Кисел трън).
Berberis vulgaris L. - чете се "берберис вулгарис"
Видът не е защитен от закона за биологичното разнообразие, но се среща ограничено в страната и събирането му като лечебно растение се регулира с ежегодна заповед на министъра на околната среда и водите. Особено отрицателно въздействие оказва събирането на корените като билка.
Киселият трън е листопаден бодлив храст. Достига височина 1,5 (3) метра. Бодлите тройноразделени до 2 cm дълги. Листата са прости, овални или широко елиптични до обратно яйцевидни, с мрежесто жилкуване, бодливо назъбени по ръба, дълги 2,5-5,5 cm, стеснени в къса дръжка, събрани в снопчета по 2-12. Цветовете жълти, ароматни, събрани по 15-30 в увиснали, дълги 3-6 cm гроздовидни съцветия. Околоцветните листчета 12, разположени в 4 реда; външните 3 листчета по-дребни, червеникавожълти, рано опадващи, вътрешните жълти по-едри. Тичинките са 6 с широки тичинкови дръжки. Плодът сочна, цилиндрична кисела червена ягода, дълга до 1 cm, широка до 0,5 cm, с по 2-3 семена. Цъфти април-юни[1][2].
В храсталаци и сухи, каменисти и песъкливи места[3].
Видът е установен в цяла България; от 0 докъм 1000 метра надморска височина [4].
Средна и Южна Европа, Средиземноморието и Югозападна Азия[5].
Киселият трън е декоративно, лечебно, хранително и медоносно растение[6].
Корен от Кисел трън - Cortex Bereberidis
Кора от корен на Кисел трън - Cortex Bereberidis radicis
Плод от Кисел трън - Fructus Bereberidis
Корен от Кисел трън - събира се през пролетта (март-април) при започване на сокодвижението или през есента (октомври - ноември) след узряване на плодовете. Надземните части се изрязват до основата. С копач се разкопава около растението в радиус 50 cm и на дълбочина до 50-60 cm. След това корените се издърпват с ръце. Събраните корени се изтръскват добре от пръстта, след което се събират в торби, кошове или други съдове[7].
Кора от корен на Кисел трън - през пролетта (март-април) при започване на сокодвижението[8].
Плод от Кисел трън - събира се през есента (септември-октомври), когато плодовете са придобили оранжевочервен цвят и са добре узрели. Берат се с ръце, без плодните дръжки. Поставят се в кошници или други подходящи съдове, без да се мачкат[9].
Основни съставки на корена и кората от корен при киселия трън са изохинолиновите алкалоиди (до 7%). Главен алкалоид е берберинът. В плодовете се съдържат органични киселини, витамин С, пектин и др.[10].
Корените (и кората им) притежават жлъчкотворно, жлъчегонно и утеротонично действие. Това действие се определя от съдържащите се алкалоиди и предимно от берберина. Отвара от корените и кората от корени или препарати съдържащи алкалоиди от тези дроги засилват образуването и отделянето на жлъчка, подобряват апетита и храносмилането, тонизират маточната мускулатура. Оказват и диуретичен ефект[11].
Корените и кората от корени на киселия трън са отровни! При предозиране са възможни отравяния! Да се използват само по лекарско предписание.
Плодовете се консумират като храна под формата на сладка, компоти, ликьори и други с леко жлъчегонно и подобряващо храносмилането действие[12].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Маркова, М. 1970. Флора на Н. Р. България. Том IV.
[2] Китанов, Б. 1987. Разпознаване и събиране на билки. София.
[3] Маркова, М. 1970. Флора на Н. Р. България. Том IV.
[4] Маркова, М. 1970. Пос. източник.
[5] Маркова, М. 1970. Пос. източник.
[6] Маркова, М. 1970. Пос. източник.
[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[10] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[11] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[12] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.