Крехка папрат, Чуплива крехка папрат, Обикновена крехка папрат, Магданозна папрат.
Cystopteris fragilis (L.) Bernh. - чете се "цисто́птерис фра́гилис"1. Видовото име fragilis означава "чуплив"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Крехката папрат е многогодишна тревиста папрат, достигаща височина 10-50 см. Коренището скъсено. Листата по много в снопчета. Листната дръжка дебела до 2 мм, в долната част кестеняво-кафява. Петурата продълговато яйцевидна до ланцетна, 1-3 пъти пересто разделена на пересто врязани делчета, обикновено гола. Върху листната дръжка на къси дръжчици са разположени 7-18 двойки дялове от първи ред, но не винаги точно срещуположни. Те са продълговато яйцевидни до ланцетни, възтъпи или постепенно, или силно заострени, повече или по-малко отдалечени, разперени, долните често назад, а горните напред насочени. Най-долната двойка почти винаги по-къса от следващата. Дяловете от втори ред яйцевидни, продълговати до ланцетни, възтъпи до заострени и най-долният заден почти винаги с по-малък от най-долния преден. Оста на петурата в горната си част и оста на дяловете от първи ред също в горната си част до известна степен вълнисто извити. Дяловете от трети ред тъпо или остро назъбени. Сорите кръгли, отдалечени една от друга в две редици на средната жилка или съединени помежду си. Спорите с остри бодилчета. Цъфти юни-септември3.
Из сенчестите каменисти и други полувлажни и влажни места на дъбовите, буковите и иглолистните гори в низините, предпланините и в планините докъм 2200 м надм. в. (Рила), 2300 м надм. в. (Пирин)4.
В цялата страна до 2300 м надм. височина5.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Йорданов, Д. (ред.). 1963. Флора на Народна Република България, том I, издателство на БАН. София.
4 Йорданов, Д. (ред.). 1963. Пос. източник.
5 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.