Енчец; Горски енчец; Жълт енчиц; Златка (прев.); Златна пръчица (прев.); Златник[1].
Solidago virgaurea L. - чете се "солидаго виргауреа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[2]. Широко разпространен. Еднократното черпене от отделна популация не трябва да превишава 70% от нея, за да останат достатъчно плодоносещи индивиди за семенно самовъзобновяване. Повторното черпене от същото находище се препоръчва през 2 години[3].
Многогодишно тревисто растение, високо от 25 до 100 см. Коренището хоризонтално или косо разположено. Листата прости, цели, голи или финовлакнести, приосновните на дълги 2-6 см дръжки, стъбловите приседнали. Кошничките звънчевидни, малобройни, разположени в сбити класовидни метлици или в по-рехави метличести сложни съцветия, обвивните листчета в 4-6 реда; цветовете по 10-30 в кошничка, жълти. Плодосемките кафяви, с хвърчилки от 2 реда жълто-бели напилени власинки. Цъфти юли - септември[4].
Расте в храсталаци, гори, горски поляни, сечища, тревисти и скалисти места[5].
Установен е в цялата страна. От 500 до 2500 м надморска височина[6].
Растението е лечебно[7].
Стръкове от енчец - Herba Virgaureae. Билката се състои от облистените цветоносни стъбла на дължина до 25 см от върха. Събира се в началото и по време на цъфтежа[8].
Билката има отхрачващо, диуретично, антихиперазотемично, болкоуспокояващо и противовъзпалително действие. Използва се за лечение на хроничен нефрит, пясък, и камъни в бъбреците с албумин в урината, при чернодробна недостатъчност, при отоци от различен произход и др. Прилага се под формата на студен извлек[9].
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.
[2] Закон за биологичното разнообразие.
[3] Кузманов, Б. 1995. В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България.
[4] Кузманов, Б. 1995. Пос. източник.
[5] Кузманов, Б. 1995. Пос. източник.
[6] Кузманов, Б. 1995. Пос. източник.
[7] Кузманов, Б. 1995. Пос. източник.
[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.