БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Еделвайс, Балканска звезда1.
Името "еделвайс" е немското име на растението, възприето и в България. Образувано е от две думи: edel - означаваща благороден и weiss, която означава бял, т. е. edelweiss означава "благородно бял"2. Балканска звезда е било българското народно име на растението сред живеещите около находищата на вида в Стара планина3, което не е успяло да се наложи.
Leontopodium alpinum Cass. - чете се "леонтопо́диум алпи́нум"4.
Родовото име Leontopodium е образувано от две латинизирани гръцки думи. Първата гръцка дума е "леонтос" (λέοντος) - означаваща "лъвски" (от единствено число родителен падеж на думата лъв на гръцки - леон (λέων). Втората гръцка дума е "подион" (ποδιών) - "крак". Т. е. "леонтоподиум" се превежда "лъвски крак", тъй като се смята, че съцветието наподобява на лъвска лапа5.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона6. За защитените от този закон растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"7. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
"Привързаността към специфичен хабитат, ниската численост и плътност на популациите, разпокъсаността на ареала, слабите възобновителни способности; унищожаването на индивиди с комерсиална цел и от туристи."
Еделвайсът е най-известното, най-любимото и най-разпознаваемо планинско цвете. На практика няма друго растение, с което да бъде объркано. Най-отличителната му особеност е неговата "звезда", за която мнозина смятат, че е цветът на растението:
"Звезда" на Еделвайс (Leontopodium alpinum)
Всъщност същинските цветове на еделвайса са дребни и са само част от "звездата", а това, което всеки разпознава и на което Еделвайса дължи красотата си е едно уникално за тези растения съчетание, което се състои от цветове, съцветия и бели стъблени листа: дребните му жълтеникави цветове са събрани в кръгли съцветия, наречени кошничка; кошничките от своя страна са събрани на върха на стъблото (в сложно съцветие главица), където са обградени от снежнобели стъблени листа, образуващи лъчите на "звездата". На снимката, която следва, сме очертали съставните части на "звездата" на Еделвайса:
Съставни части на "звезда" на Еделвайс
- със зелено кръгче е очертан отделен цвят
- с червен кръг е оградена цветна кошничка
- със синя елипса е очертан лист
- с кафява елипса е очертана централната цветна кошничка, която е с прецъфтели цветове
В промишления дизайн, най-добрите дизайнери са тези, създаващи предмети, които са едновременно и красиви и функционални. Това, разбира се, още повече важи за най-великия Дизайнер - създателят на всичко Бог. И Еделвайсът е едно такова творение, съчетаващо особености, които едновременно са красиви и полезни (за растението). Белият цвят на листата му се дължи на многобройни бели, подобни на въ́лна власинки (космици), които покриват растението. Но освен за красота, тези власинки служат ли за нещо на растението? Да и то за най-малко четири неща! Еделвайсът расте при много трудни условия - високо в планината, върху сухи варовити скали, където духат силни студени ветрове и са подложени на силно ултравиолетово лъчение. Именно за да оцелее при тези условия, Еделвайсът е снабден с този бял кожух. Власинките го предпазват от силното слънчево и най-вече ултравиолетово лъчение. Това те правят, като от една страна е доказано, че поглъщат избирателно ултравиолетовата светлина, от друга чрез белия си цвят отразяват светлината, а чрез голямата си плътност създават засенчващо покритие. Власинките също намаляват загубата на вода от растението, тъй като дебелия слой власинки намалява движението на въздуха около повърхността на листа, а така намалява и изпарението на вода от устицата и повърхността на листата. И четвъртата полза е, че белите листа в "звездата" на еделвайса играят ролята на венчелистчета и така привличат вниманието на насекомите опрашители8, 9, 10.
По отношение на времето на разцъфтяване на цветните кошнички на Еделвайса има интересна особеност. Първо разцъфтява централната цветна кошничка:
Разцъфтяла централна цветна кошничка на Еделвайс, докато страничните все още са със неразцъфтели цветове
Когато цветовете на централната кошничка прецъфтят, тогава разцъфтяват периферните кошнички:
"Звезда" на Еделвайс с прецъфтяла централна цветна кошничка и разцъфтели странични кошнички
В пукнатините на трудно достъпни варовити скали и каменисти поляни в иглолистния, субалпийския и алпийския пояс11.
Средна Стара планина (Корудере, Зли връх, Козята стена, Триглав, Мазалат), Северен Пирин (Вихрен, Казана, Баюви дупки, Каменитица); от 1400 до 2700 m н. в12.
Планините на Европа: от Карпатите до Пиренеите, Алпите, Централните Апенини и България13.
Разпространение на Еделвайса по държави (в зелен цвят е естественото разпространение)14
Цветовете на Еделвайса отделят миниатюрни количества нектар. С нектара се хранят насекомите опрашители. Подушвайки го чрез обонянието си и насочвани от белите листа към кошничките те кацат върху тях. Тук те се хранят изсмуквайки нектар от цветовете чрез хоботчетата си. По време на храненето си, по насекомите се полепва прашец (полен) от тичинките на цветовете. След като свърши нектарът от цветовете на посетеното растение, насекомите отлитат да търсят други цветове. Върху цветовете на новият Еделвайс, докато се хранят насекомите, поленът от тялото им полепва по близалцата на другите цветове, като така извършват опрашването и съответно кръстосаното оплождане. Проучване е установило, че цветовете на Еделвайса се посещават от насекоми от 29 семейства, но най-често опрашителите са мухи (от семейство Muscidae). Ароматът на цветовете е сладък и подобен на мед (дължащ се на съдържащите се в него фенетилов алкохол и фенилоцетна киселина), но също така съдържа неприятно миришещи, подобни на пот компоненти (3-метил-2-пентенова киселина, маслена киселина и други мастни киселини). Захарният състав на нектара е доминиран от хексозите фруктоза и глюкоза. Той също така съдържа висока концентрация на различни аминокиселини15.
Еделвайсът е безспорен символ на планините, планинарството и алпинизма. Част е от емблемите и гербовете на хиляди туристически и алпинистки клубове и организации, военни подразделения, градове, села, фирми и много други. Само в България е включен в емблемите на Планинската спасителна служба, Българския туристически съюз и в банкнотата от 100 лв. - посветена на Алеко Константинов.
Емблема на Планинската спасителна служба - зад червения кръст е изобразен еделвайс
Но на какво се дължи тази негова известност в планинарството и кога е възникнала?:
Портрет на императрица Елизабет от художника Франц Винтерхалтер. Косата ѝ е украсена с девет диамантени еделвайси.
Тази страст към събирането на Еделвайс е довела и до не малко трагедии, включително и в България. Известните Джамджиеви скали и Джамджиевия ръб носят името на загиналия на 1 август 1931 година при падане от скалите Атанас Джамджиев. Той се е катерел по скалите в търсене на Еделвайс20.
Вследствие на изброеното и на масовото му късане, в някои места Еделвайсът станал застрашен вид растение още през 19 век21.
Намирането му у нас се свързано с името на ботаника Иван Урумов. През август 1896 г. Иван Урумов, придружаван от трима свои приятели, любители на природните красоти, предприел поредната си екскурзия в Троянския балкан и тук, по дивия северен склон на Козята стена, видял еделвайса. Същата есен Урумов изпратил еделвайса и други свои растения за проверка и потвърждение на проф. Й. Веленовски и той в поредната си "Добавка към българската флора" съобщил за него, отбелязвайки, че е намерен от Иван Урумов в Троянския балкан. През следващите 1 - 2 години сам Урумов публикувал откритието си, най-напред в немско, после в българско научно списание. Така ботаниците узнали, че Еделвайс расте и в България. Два месеца преди Урумов, през юни 1898 г., еделвайсът бил намерен на същото място от проф. Ст. Георгиев, но той не успял да публикува откритието си22.
B Пирин еделвайсът бил открит през 1909 г. едновременно от двама души независимо един от друг - от царския градинар Й. Келерер и от солунския учител X. Димоние - едни от първите природоизпитатели, посетили планината. По материалите на Димоние растението било съобщено най-напред от Й. Веленовски, докато находката на Келерер заедно с другите негови интересни пирински растения била публикувана през 1912 г. от Ив. Урумов23.
А за това какво се случило, когато се разбрало, че Еделвайс расте и в България, ще цитираме откъс от книгата на професор Стефан Станев24:
"И тъкмо когато в Европа се заговорило за опазването на еделвайсите, на широката публика у нас станало известно, че те растат и в България. Модата да се подражава на „европейците“ не закъсняла. По думите на акад. Николай Стоянов през лятото на 1921 г. еделвайси се продавали на табли из софийските улици и в градското казино, а госпожиците и господата, “туристи”, които едва ли са се изкачвали по-високо от ... Горни Лозенец, важно се разхождали със забодени стръкчета еделвайс на шапките u капелите cu."
Професор Стефан Петков пък пише25:
"Пред лятото на 1923 г., минавайки през Банско и Мехомия (Разлог), един халваджия ми се хвалеше, че изкоренявал по 3 - 4 хиляди парчета пирински еделвайс, които изпращал за продан в Горна Джумая (Благоевград)."
Започнало бързо унищожаване на Еделвайса, което наложило и защитата му от държавата. На 25.02.1936 г. е приета Наредба-закон за защита на родната природа, а на 30.06.1937 е приет Правилника за приложението ѝ, чрез които за първи път Еделвайса и още шест други растителни вида са обявени за защитени в България26. От тогава и досега видът неизменно е защитен в нашата страна. Разбира се, никакви забрани не могат да спрат унищожаването му, ако любителите на планината и растенията не го пазят, затова и тук отправяме молба към читателите на нашия сайт, да не късат еделвайси от природата. Ако искате да имате спомен го снимайте. Също така изкуствено отгледани Еделвайси се продават в специализираните магазини и сайтове, от където любителите могат да си купят - без да унищожават растящите в природата и без да нарушават закона27.
По-горе показахме най-отличителните особености на Еделвайса, а тук поместваме подробното му ботаническо описание: Многогодишно тревисто растение. Коренището късо, масивно, косо, просто или слабо разклонено, с многобройни нишковидни корени. Стъблото единично (рядко стъблата няколко), изправено, просто, плътно, (1) 3 — 20 (30) см високо, кръгло, фино-надлъжнонаребрено, гъсто-бяловълнесто. Листата отгоре въззелени, отдолу прилегнало-бяловълнести или от двете страни разперено-бяловълнести; приосновните събрани в розетка, в основата източени в широко влагалище, продълговатолопатовидни, изправени или разперени, 1,5 — 4 (5) см дълги и 0,5 — 0,9 см широки, тъпи или късо заострени; стъбловите продълговати или линейни, 1,5 — 2 см дълги и 0,15 — 0,6 см широки. Листата под кошничките многобройни, продълговатолинейни или лопатовидни, равни или значително по-дълги от сложното съцветие, гъсто-бяловълнести, образуващи многолъчева „звезда". Кошничките почти кълбести, по 5 — 12 (рядко единични), на къси дръжки образуващи връхно сложно главесто съцветие. Обвивните листчета в основата бяловълнести, нагоре тъмнокафяви, голи, 4 — 5 мм дълги и 1 — 1,4 мм широки, при узряването на плодовете изправени. Цветовете жълтеникави до бели, тръбести; външните женски, вътрешните функционално мъжки, понякога кошничките предимно от мъжки или само от женски цветове. Плодосемките почти цилиндрични обратно яйцевидни, на върха отсечени, в основата късо стеснени, 0,8 — 1,2 мм дълги, кафяви, без ребра, гладки. Хвърчилката от многобройни, бели, фино напилени, 3 — 3,5 мм дълги, сраснали в основата власинки. Цъфти юли – август, семената узряват август - октомври28.
В Европа са разпространени две разновидности на Еделвайса, които първоначално са смятани за отделни видове, а сега се възприемат за един вид с два подвида. В България растат и двата подвида. Единият е с латинското име Leontopodium alpinum ssp. nivale, които са разперено влакнести растения, стъблото им най-често 1 — 5 (10) см високо, всички листа от двете страни бяловълнести, листата под кошничките лопатовидни, малко по-дълги от тях. Този подвид у нас расте в Пирин и е показания на снимките тук. Другият подвид е с латинско име Leontopodium alpinum ssp. alpinum - това са прилегналовлакнести растения; стъблото обикновено по-високо от 5 см; стъбловите листа отгоре зеленикави; листата под кошничките продълговатолинейни, значително по-дълги от тях. Този вид в България се среща в Стара планина29.
Често в по-новите ботанически източници латинското име на Еделвайса е Leontopodium nivale. Съответно на двата подвида Leontopodium nivale ssp. nivale и Leontopodium nivale ssp. alpinum30.
Изказваме нашите огромни благодарности на г-н Иван Костадинов администратор на групата Флора БГ/ Flora BG, за неговата голяма помощ при намирането на заснетите тук Еделвайси.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Кузманов, Б. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.
2 Giorgio Venturini (english translation by Mario Beltramini) In: Leontopodium alpinum - Monaco Nature Encyclopedia.
3 Станев, Ст. 2006. Звезди гаснат в планината. Пловдив.
4 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
5 Эдельвейс - Википедия; λέοντος - Wiktionary; ποδιών - Wiktionary.
6 Закон за биологичното разнообразие.
7 Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
8 Станев, Ст. 2006. Пос. източник.
9 Giorgio Venturini - пос. източник.
10 Vigneron, Jean Pol; Rassart, Marie; Vértesy, Zofia; Kertész, Krisztián; Sarrazin, Michaël; Biró, László P.; Ertz, Damien; Lousse, Virginie. 2005. Optical structure and function of the white filamentary hair covering the edelweiss bracts. In: Physical Review E, vol. 71, Issue 1, id. 011906.
11 Светлана Банчева. 2015. Пос. източеник.
12 Светлана Банчева. 2015. Пос. източеник.
13 Светлана Банчева. 2015. Пос. източеник.
14 Greuter, W. (2006+): Compositae (pro parte majore). – In: Greuter, W. & Raab-Straube, E. von (ed.): Compositae. Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. (CC BY-SA 3.0) - посетен на 11 август 2021 г.
15 Andreas Erhardt. 1993. Pollination of the edelweiss, Leontopodium alpinum - In: Botanical Journal of the Linnean Society, Volume 111, Issue 2 - посетен на 11 август 2021 г.
16 Станев, Ст. 2006. Пос. източник.
17 К. Методиев.
18 Leontopodium nivale - Wikpedia - посетен на 12 август 2021 г.
19 Franz Xaver Winterhalter, The Empress Elisabeth of Austria | Fashion History Timeline - посетен на 12 август 2021 г.
20 Джамджиев ръб - Top Guides Bulgaria - посетен на 12 август 2021 г.
21 Станев, Ст. 2006. Пос. източник.
22 Станев, Ст. 2006. Пос. източник.
24 Станев, Ст. 2006. Пос. източник.
25 Станев, Ст. 2006. Пос. източник.
26 Боев, Зл. 2008. Кратка история на природозащитата в България, издателство Пенсофт, София.
27 К. Методиев - автор на Българската флора онлайн.
28 Кузманов, Б. 2012. Пос. източеник.
29 Кузманов, Б. 2012. Пос. източеник.
30 Кузманов, Б. 2012. Пос. източеник.