Обикновена злолетица, Обикновена злолетница, Бълхавче, Яворолистна злолетица.
Erigeron acer L. - чете се "ери́герон а́цер"1. Видовото име acer означава "отровен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Обикновената злолетица е едногодишно, двугодишно до многогодишно тревисто растение. Коренът вретеновиден или брадат, или коренището късо, тъмнокафяво до черно, с многобройни тънки корени. Стъблото единично (по-рядко стъблата няколко до многобройни), изправено или само в основата възходящо, плътно, (8) 10-45 (100) см високо, кръгло, надлъжно наребрено, зелено до пурпурно особено в долната част, гъсто до разредено разперено-простовлакнесто, просто или на върха разклонено. Приосновните листа обратноланцетни, лопатовидни, тясно елиптични или обратнояйцевидни, в основата източени в дълги крилати дръжки, притъпени до заострени, 2-10 (12) см дълги и 0,3-1 (1,4) см широки, целокрайни или рядко разреденонапилени, тревисти, трайни, зелени, както и стъбловите повече или по-малко разперено просто влакнести до голи; стъбловите обратно ланцетни или елиптични, долните на дръжки, горните издребняващи, приседнали, целокрайни. Кошничките звънести до звънестодисковидни, 1-1,5 см широки, многоцветии, обикновено многобройни в рехави метличести сложни съцветия или малобройни в щитовидни съцветия, рядко единични на върха на стъблото. Обвивните листчета ланцетнолинейни, островърхи, на върха често тъмно обагрени, папилозно четинесто до гъсто четинесто разперено влакнести или с приседнали жлези, външните на 1/2 от дължината на вътрешните, последните 5-8 мм дълги и 0,6-1 мм широки, по ръба четинести. Цветовете от три типа: женски от два типа — едните езичести, многобройни (60-100) с изправено, 3-5 мм дълго и 0,2-0,3 мм широко, островърхо, пурпурнорозово до лилаво, малко по-късо, равно или до 1,1 пъти по-дълго от обвивните листчета езиче; другите тясно тръбести, без езиче, малобройни, 2,5-3,5 мм дълги; тръбестите цветове многобройни, на върха 5-делни, 4-5,5 мм дълги, жълти. Плодосемките обратно ланцетни, на върха отсечени, в основата късо стеснени, (1) 2-2,5 мм дълги и 0,3-0,35 мм широки, сплеснати, разсеяно прилегнало-простовлакнести. Хвърчилката от два реда бели, сиви или бледи керемиденочервени власинки; външните много къси, вътрешните 3,7-7 мм дълги, прости, късо напилени. Цъфти юни-август3.
Из тревисти и каменливи места, храсталаци и разредени гори, в предпланините и планините по-рядко в равнините4.
В цялата страна от морското равнище докъм 2200 метра надморска височина5.
Евразия, Северна Америка6.
Среща се и под името Erigeron acris7
Разпознаване на видовете бодили от семейство Сложноцветни в България
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Владимир В. и Б. Кузманов. 2012. В: Флора на Република България. том XI, академично издателство "Проф. Марин Дринов", София.
4 Владимир В. и Б. Кузманов. 2012. Пос. източник.
5 Владимир В. и Б. Кузманов. 2012. Пос. източник.
6 Владимир В. и Б. Кузманов. 2012. Пос. източник.
7 Владимир В. и Б. Кузманов. 2012. Пос. източник.