БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Имануелова метличина1
Centaurea immanuelis-loewii Degen - чете се „цента́уреа имануе́лис-ле́вии“2. Латинското видово име (immanuelis-loewii) е в чест на унгарския ботаник, учен и равин Имануел Льов (Immanuel Löw)3.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона4. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория „застрашен“5. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
„Намаляването на заеманата площ вследствие на усвояване на територии за изграждане на магистрала (Голо бърдо), добив на инертни материали (Конявска планина), ерозията. Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида, специфичният хабитат, към който е привързан и ограниченото разпространение.“
Имануеловата метличина е многогодишно тревисто растение.
Стъблата високи 30–50 cm, неразклонени и безлистни в горната си част.
Листата удълженоланцетни, перести, почти голи; листните дялове широки 2–4 mm, целокрайни или слабоназъбени.
Обвивката на кошничката 15–20 mm в диаметър, яйцевидно-кълбовидна.
Обвивните листчета триъгълни.
Придатъците на обвивните листчета низбягващи, тъмнокафяви, с 4–6 двойки сребристи ресни.
Цветовете тъмнопурпурни, външните малко по-дълги от вътрешните.
Плодосемките (плодовете) дълги около 4 mm; хвърчилката равна на плодосемката.
Цъфти юни-юли. Плодоноси юли-август6.
Расте по сухи каменисти места и сипеи, с южно или югозападно изложение, върху кисела основна скала. Участва в състава на отворени ксеротермни съобщества. Популациите са жизнени и са изградени най-често от 100–400 индивиди, локализирани върху силно ограничена площ (по около 300 до 1000 m2)7. Авторът на публикуваните тук снимки установи растението в и покрай изоставен (или рядко използван) горски път8.
Знеполски район (Конявска планина, Голо бърдо), Струмска долина (Бобошевски Руен, Сандански, Кресна, с. Ощава) и Южен Пирин (с. Влахи); от 100 до 900 m метра надморска височина9.
Карта на разпространението на Имануеловата метличина в България10 (квадратите, отбелязани с червени точки):
Югозападна България и Северна Гърция11.
Карта на разпространението на Имануеловата метличина в Гърция12 (районите, оцветени в зелено):
Имануеловата метличина е описана като нов вид за науката от австоунгарския ботаник Арпад фон Деген (Árpád von Degen, роден 1866 г. - починал 1934 г.). Описанието е публикувано през 1917 г. в статията му Bemerkungen über einige orientalische Pflanzenarten („Бележки за някои ориенталски видове растения“) в списанието Magyar botanikai lapok, том 1613. Там фон Деген пише (преведено от немски):
„От пътуванията си през Македония, Виктор фон Янка, изследователят, който е направил толкова значителен принос за изучаването на турската флора и куратор на ботаническия отдел на Унгарския национален музей, донася, сред многобройните (други) новости, които самият той идентифицира и описва, много поразителна, тъмнопурпурно цъфтяща метличина, която е събрал на 15 август 1871 г. в Македония, по склонове близо до село Гювешне14 между Солун и Серес. Това растение е останало неидентифицирано в неговия хербарий – Янка очевидно никога не е имал възможност да го разгледа по-отблизо и затова на мен се падна да съобщя за съществуването на (този) нов вид Centaurea, със сигурност много различен от всички останали известни, който, в чест на 60-годишнината от рождението на д-р Имануел Льов, автор на „Арамейски имена на растения“, отсега нататък ще носи неговото име.“
В България е намерена за първи път край гр. Сандански през 1921 г. от българския ботаник Николай Стоянов15.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.
3 Árpád von Degen. 1917. Bemerkungen über einige orientalische Pflanzenarten. Magyar Bot. Lapok 16: 117.
4 Закон за биологичното разнообразие.
5 Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
6 Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
7 Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
8 К. Методиев - собствено наблюдение от 12 юни 2025 г.
9 Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
10 Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
11 Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
12 Centaurea immanuelis-loewii Degen | Flora of Greece.
13 Árpád von Degen. 1917. Bemerkungen über einige orientalische Pflanzenarten. Magyar Bot. Lapok 16: 117.
14 Селото сега се казва Асирос (Άσσηρος) и се намира в съвременна Гърция - бел. К. Методиев.
15 Apostolova, I. & Denchev, C.: The current status of Centaurea immanuelis-loewii (Compositae) in Bulgaria. - Boeeonea 5: 703-706. 1997. -ISSN 1120-4060..