Карпатско подрумиче.
Anthemis carpatica Willd. - чете се "а́нтемис карпа́тика"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Карпатското подрумиче е многогодишно тревисто растение. Коренището тънко, повече или по-малко разклонено, тъмнокафяво до чернокафяво, вертикално, с многобройни тънки корени. Стъблата (2) 4-8 (рядко единични), цветоносните (10) 20-40 (60) см високи, зелени, тънко надлъжнонаребрени, прости, облистени предимно в долната половина, голи или сиво гъсто-простовлакнести, по-рядко жлезистовлакнести; стерилните до 5 см високи, облистени до върха. Приосновните и долните стъблови листа просто- до двойноперести или пересторазсечени, голи или сиви гьсти прости власинки; дяловете продълговатолацетни, (1) 1,5-3 мм широки, цели или триделни, на тънки дръжки разширени в основата; средните простоперести, на къси дръжки или приседнали; горните обикновено цели, приседнали. Кошничките полукълбести, 30-40 мм в диаметър, единични по върховете на стъблата. Обвивката в основата слабо сводестовдлъбната; обвивните листчета яйцевидноланцетни до продълговатоланцетни, островърхи до притъпени, зелени, с широк ципест чернокафяв до кафяв, цял или ресничестонаделен ръб. Езичестите цветове бели, езичетата 8-12 мм дълги; тръбестите многобройни, жълти; венчето в основата неудебелено. Цветното легло остроконично или полукълбесто. Прицветните люспи продълговати или удълженоклиновидни, на върха разсеченотризъби, дългоосилести, кафяви, голи, по-къси от тръбестите цветове. Плодосемките обратнопирамидални, 4-ръби, 1,5-3,5 мм дълги, гладки, на върха с ципеста до 0,5 мм висока коронка. Цъфти юли-август2.
Тревисти и каменисти планински склонове, в съобщества на бяла и черна мура, сибирска хвойна, клек, бял и черен бор, келяв габър и в смесени дъбови гори, в планините, по-рядко в предпланините3.
Западна и Средна Стара планина, Витошки район, Знеполски район, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Средни и Източни Родопи, Средна гора, от (500) 1400 докъм 2400 (2900) метра надморска височина4.
Централна (отчасти) и Югоизточна Европа, Югозападна Азия (Битински олимп)5.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Кузманов, Б. & Ч. Гусев. 2012. Флора на Република България, том XI, издателство на БАН, София.
3 Кузманов, Б. & Ч. Гусев. 2012. Пос. източник.
4 Кузманов, Б. & Ч. Гусев. 2012. Пос. източник.
5 Кузманов, Б. & Ч. Гусев. 2012. Пос. източник.