Езичестолистен равнец.
Achillea lingulata Waldst. & Kit. - чете се "ахиле́а лингула́та"[1].
Видовото име linguláta на латински означава "езичест"[2], от където е изведено българското име на растението.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Езичестолистният равнец е многогодишно тревисто растение. Коренището тънко, цилиндрично, пълзящо, с многобройни възли и корени, многоглаво. Стъблата изправени, 10-30 (40) см високи, само на върха разклонени, кръгли, зелени, ясно надлъжно светлонаребрени, просто прилегнало- и разпереновлакнести до голи, или само в горната част влакнести; власинките бели или кафяви. Листата приседнали, точковатожлезисти, с прости власинки до голи, цели, лопатовидни, 20-40 (50) мм дълги и 10-20 мм широки, по ръба остро и плитко напилени, горните яйцевидноланцетни, издребняващи. Кошничките яйцевидни до конични, по 10-30 по върховете на клонките и стъблото, 10-15 мм в диаметър, на влакнести (2) 5-10 мм дълги дръжки, образуващи връхно щитовидно сложно съцветие; обвивката 4-5 (8) мм в диаметър, в основата конусовидноизпъкнала, обвивните листчета зеленикави, яйцевидни до триъгълни или яйцевидноелиптични, повече или по-малко килевидни, с изпъкнала дебела средна жилка, на върха затъпени до почти заострени, по края (главно в горната 1/3) с широк (0,3-0,5 мм) ципест тъмнокафяв ръб, на гърба предимно в горната част с разредени дълги власинки, външните ясно по-къси и тесни от средните и вътрешните. Външните 6-8 (10) цвята езичести, езичетата бели, 3-5 мм дълги, елиптични, на върха вълновидни до почти триделни, вътрешните тръбести, многобройни, жълти, венчето голо. Цветното легло полусферично-конично, мрежесто ямчесто; прицветните люспи ципести, жълтеникави, полупрозрачни, на върха кафяви. Плодосемките продълговатоелиптични, възкафяви, 1,2 мм дълги, по ръба бялокрилати. Цъфти юни-август[3].
Най-отличителният белег на вида са целите листа - при другите видове са наделени.
Из високопланински ливади и каменисти места[4].
В планините Западна и Средна Стара планина, Знеполски район (Милевска пл.), Витошки район, Западни гранични планини (Осоговска пл.), Пирин, Рила, Западни Родопи (вр. Сютка); между 1700 и 2300 m надморска височина[5].
Югоизточна Европа (Източни и Южни Карпати, планините в северната и централна част на Балканския полуостров на юг до Северна Гърция)[6].
Сложните съцветия на Езичестолистния равнец са едри и разкрасяват високопланинските пасища и поляни[7].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Кузманов Б & М. Анчев. 2012. В: Флора на Република България, том XI, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София.
[4] Кузманов Б & М. Анчев. 2012. Пос. източник.
[5] Кузманов Б & М. Анчев. 2012. Пос. източник.
[6] Кузманов Б & М. Анчев. 2012. Пос. източник.
[7] К. Методиев - собствени наблюдения.