Езичестолистен равнец

Achillea lingulata

Снимки на Езичестолистен равнец (Achillea lingulata)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Езичестолистен равнец.

Латинско име

Achillea lingulata Waldst. & Kit. - чете се "ахиле́а лингула́та"^[1].

Видовото име linguláta на латински означава "езичест"^[2], от където е изведено българското име на растението.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Езичестолистният равнец е многогодишно тревисто растение. Коренището тънко, цилиндрично, пълзящо, с многобройни възли и корени, многоглаво. Стъблата изправени, 10-30 (40) см високи, само на върха разклонени, кръгли, зелени, ясно надлъжно светлонаребрени, просто прилегнало- и разпереновлакнести до голи, или само в горната част влакнести; власинките бели или кафяви. Листата приседнали, точковатожлезисти, с прости власинки до голи, цели, лопатовидни, 20-40 (50) мм дълги и 10-20 мм широки, по ръба остро и плитко напилени, горните яйцевидноланцетни, издребняващи. Кошничките яйцевидни до конични, по 10-30 по върховете на клонките и стъблото, 10-15 мм в диаметър, на влакнести (2) 5-10 мм дълги дръжки, образуващи връхно щитовидно сложно съцветие; обвивката 4-5 (8) мм в диаметър, в основата конусовидноизпъкнала, обвивните листчета зеленикави, яйцевидни до триъгълни или яйцевидноелиптични, повече или по-малко килевидни, с изпъкнала дебела средна жилка, на върха затъпени до почти заострени, по края (главно в горната 1/3) с широк (0,3-0,5 мм) ципест тъмнокафяв ръб, на гърба предимно в горната част с разредени дълги власинки, външните ясно по-къси и тесни от средните и вътрешните. Външните 6-8 (10) цвята езичести, езичетата бели, 3-5 мм дълги, елиптични, на върха вълновидни до почти триделни, вътрешните тръбести, многобройни, жълти, венчето голо. Цветното легло полусферично-конично, мрежесто ямчесто; прицветните люспи ципести, жълтеникави, полупрозрачни, на върха кафяви. Плодосемките продълговатоелиптични, възкафяви, 1,2 мм дълги, по ръба бялокрилати. Цъфти юни-август^[3].

Най-отличителният белег на вида са целите листа - при другите видове са наделени.

Местообитание

Из високопланински ливади и каменисти места^[4].

Разпространение в България

В планините Западна и Средна Стара планина, Знеполски район (Милевска пл.), Витошки район, Западни гранични планини (Осоговска пл.), Пирин, Рила, Западни Родопи (вр. Сютка); между 1700 и 2300 m надморска височина^[5].