Копиевиден многоредник.
Polystichum lonchitis (L.) Roth. - чете се "поли́стихум лонхи́тис".[1] Видовото име lonchitis означава "копиевиден", от където е изведено българското име.[2]
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Копиевиденият многоредник е многогодишна тревиста папрат. Листата кожести, ланцетни, презимуващи, дълги 10 — 60 см, пересто разделени, 6 — 10 пъти по-дълги от листната дръжка, която достига 2 — 7 см дължина и е покрита с ръждиви люспи, както и долната част на листната ос. Листната петура ланцетна и на двата края силно стеснена. Листните дялове 20—50 на брой, долните късо триъгълни, останалите широко ланцетни, сърповидно извити напред, в основата си от горната страна с по-малко или по-голямо остро ушенце, шиловидно напилено, с по 2 — 3 вилужни жилки. Сорите в два реда от двете страни на средната жилка от долната страна, но само в горната част на листата. Индузиите щитовидни, ципести, назъбени.[3].
По сенчести скални места във всички наши по-високи планини; но и в някои по-ниски в Западна България, предимно върху силикатен терен.[4]
В цяла България между 900 и 2500 метра надморска височина.[5]
Почти в цяла Европа, включително планините на Корсика, Сицилия и Крит, Гренландия, почти цяла Азия, Северна Америка.[6]
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Йорданов, Д. (ред.). 1963. Флора на Народна Република България, том I, издателство на БАН. София.
[4] Йорданов, Д. 1963. Пос. източник.
[5] Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[6] Йорданов, Д. 1963. Пос. източник.