Обикновен устрел

Vincetoxicum hirundinaria

Снимки на Обикновен устрел (Vincetoxicum hirundinaria)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Обикновен устрел, Лечебен устрел, Лечебен винцетоксикум.

Латинско име

Vincetoxicum hirundinaria Medic. - чете се "винцетоксикум хирундинариа", синоними: Asclepias vincetoxicum L., Cynanchum vincetoxicum (L.) Pers.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение с изправено тънко стъбло, високо до 1 m, към горния край космато само по две срещуположни надлъжни ивици, рядко голо. Листата са срещуположни, долните яйцевидни, горните ланцетни, дълги 6-10 cm, целокрайни, по ръба късо ресничести, на къса дръжка (5-10 mm). Съцветията 5-10 в пазвите на средните и горните листа, на 10-20 mm дълги оси, единични или по две на всеки възел, с по 6-8 цвята. Цветните дръжки 10-40 mm дълги. Венчето на цветовете 5-8 mm в диаметър, бяло или жълто, дълбоко 5-делно, разперено. Тичинките 5. Коронката ципеста, с тъпи, полукръгли, приседнали, сраснали 1/2-3/4 от дължината си дялове. Яйчникът горен, с две стълбчета, сраснали към върха си в едно близалце. Листовките (плодовете) дълги 5-6 cm. Цъфти май - юли^[1]^[2].

Местообитание

По сухи, тревисти места, в гори и храсталаци. От 0 до 2600 метра надморска височина^[3].

Разпространение в България

Установен е във всички флористични райони^[4].

Общо разпространение

Южна и Югоизточна Европа, Западно Средиземноморие, Кавказ, Средна Азия, Западен Сибир^[5].

Значение

Обикновеният устрел е декоративно, медоносно, лечебно и отровно растение^[6].

Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България

Източници на информация

[1] Китанов, Б. 1987. Разпознаване и събиране на билки. София.

[2] Кузманов, Б. 1982. Флора на Н. Р. България. Том VІII. София.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.

[5] Кузманов, Б. 1982. Пос. източник.

[6] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.

Vincetoxicum hirundinaria in English