Малки храсти или многогодишни тревисти растения, често връхните стъбла на стъблата увивни, без млечен сок. Листата срещуположни, опадливи, целокрайни, на къси дръжки. Съцветията сенниковидни или щитовидни, разклонени или прости, пазвени. Чашковата тръбица къса, дяловете повече или по-малко триъгълни до ланцетни, заострени или притъпени. Венчето в цвят разперено, дълбоко петделно, дяловете червени, кафяви, жълти или бели, голи или влакнести. Коронката единична, дяловете ѝ възмесести, плоски, без осили, сраснали най-малко в основата си. Прашниците отварящи се на върха, с придатъци в основата. Листовките (плодовете) единични, гладки, надлъжно разпукващи се, с многобройни пластинчати семена с хвърчилка [Кузманов, Б. 1982. Флора на Н. Р. България, том VІII, София].
В България естествено разпространени са три вида. Няма защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Латинското наименование на рода се произнася "винцетоксикум", българското у̀стрел.