Планински див магданоз, Обикновен див копър.
Ligusticum mutellina (L.) Grantz. - чете се "Лигустикум мутелина". Среща се и под името Meum mutellina.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Планинският див магданоз е многогодишно тревисто растение, достигащо височина до 30 cm. Стъблото е изправено, голо, нерезклонено или слабо разклонено на върха. Листата в по-голямата си част са разположени в основата на стъблото, дълги са от 2 до 7 cm, 2-3 пъти пересто наделени, крайните дялове са теснолинейни. Главните лъчи на сложния сенник са 6-11 на брой, без обвивка или с обвивка от 1-2 листчета. Венчелистчетата на цветовете са розови до червени, рядко белезникави, на върха врязани. Цъфти юли - септември[1].
Влажни каменливи места, из торфищата и край потоците в планините[2].
Карта показваща естественото разпространение на Планински див магданоз по флористични райони (оцветените в сиво)[3]:
Между 1800 и 2900 метра надморска височина[4].
Планините на Средна и Южна Европа[5].
Добро фуражно растение. Използва се като подправка[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[6] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.