Морков

Daucus carota

Снимки на Морков (Daucus carota)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Морков, Обикновен морков.

Латинско име

Daucus carota L. - чете се "да́укус каро́та"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие².

Описание и разпознаване

Едногодишно или двугодишно тревисто растение. Коренът вретеновиден, неразклонен или много слабо разклонен, тънък, вдървенял, при култивираните форми силно месесто задебелен, 2 — 6 (—8) см в диаметър, оранжевочервен, сладък. Стъблото 20 — 150 (—200) см високо, изправено, ръбесто, в горната част или още от основата разклонено, в различна степен грапаво четинесто влакнесто до почти или по-рядко напълно голо. Листата 10 — 25 см дълги и 3 — 8 см широки, от 2 до 4 пъти пересто наделени, яйцевидни, продълговато яйцевидни до продълговати или триъгълни с четинести власинки или почти голи; приосновните с дръжки, горните стъблови приседнали на удължени и по края белоципести влагалища; крайните дялове ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, пересто изрязани или назъбени; най-горните листа с по-тесни, почти линейни дялове. Сложните сенници вдлъбнати, плоски или изпъкнали; главните лъчи многобройни, неравни, ръбести, грапаво четинесто влакнести или голи, в основата с обвивка от многобройни, от 1 до 2 пъти пересто нарязани на тънки линейни дялове, към основата по края ципести обвивни листчета, по-къси или равни на лъчите. Сенниците многоцветни; прицветниците многобройни, триделни или по-рядко пересто наделени, по ръба ципести и ресничести, обикновено по-дълги от цветовете, тези на вътрешните сенници прости целокрайни. Чашката с дребни, триъгълно яйцевидни зъбци. Венчелистчетата бели, жълтеникави, розови до червеникави, често в един или няколко цвята от централния сенник тъмночервени, обратно яйцевидни, на върха слабо изрязани и в изреза със завит навътре остър дял, външните на крайните цветове 1,5—3,0 (—4) мм дълги, по-дълги от останалите. Плодовете 2—4 мм дълги и 1—2 мм широки, елипсовидни или яйцевидни, с 5 главни и 4 междинни ребра; главните ребра покрити с 2 редици къси, разперени четинки, междинните ребра с редица от шипове, не по-дълги от ширината на мерикарпиите; шиповете в основата разширени, но несъединени помежду си в криловидна основа, на върха със звездовиден кичур от къси, насочени надолу остри четинки или прости, прави, по-рядко с 1—2 кукички; стилоподиумът коничен, с по-дълги от него стълбчета; мерикарпиите в напречен пререз полукръгли до елипсовидни, каналите по 1 под вторичните ребра с триъгълна форма и по 2 елипсовидни от вътрешната страна. Цъфти юни-септември³.

Отличителните особености на вида са, че след оплождането на цветовете главните лъчи на сложния сенник се извиват навътре, при което съцветието придобива кълбовидна форма. Също така шипчетата по страничните ребра на плода са по-къси от дебелината на мерикарпиите⁴.

Местообитание

Диворастящия морков расте по сухи тревисти и каменисти места, край пътища и огради, изоставени ниви и пустеещи земи. Плевел из посеви, окопни култури, овощни и зеленчукови градини, лозя и други⁵.

Разпространение в България

В цялата страна от морското равнище до 950 м надморска височина⁶.

Общо разпространение

Европа, Азия и Северна Африка⁷.

Значение

Културната форма се отглежда из цялата страна заради кореноплода, който се използва за храна. Съдържа каротиноиди (провитамин А), витамин В1, В2 и С, пантотенова киселина, флавоноиди, антоциани, захари (3 — 15%), кумариновия дериват умбелиферон и др. Поради богатото съдържание на витамини се използва като ценна храна при хипо- и авитаминози. Намира приложение и като нежно слабително средство. Плодовете съдържат етерично масло (до 1,6%) и тлъсти масла (11 — 13%). Плодовете се използват и за получаване на препарати, притежаващи спазмолитично действие, подобно на папаверина, и се употребяват при атеросклероза, коронарна недостатъчност и стенокардия. От листата са изолирани две бази: дауцин и пиролидин. В цветовете са намерени флавоноловите агликони кверцетин и кемпферол. Морковът има значение и като добро медоносно растение⁸.

Бележки

Морковът се разделя на няколко подвида. Подвидът Daucus carota subsp. sativus е този който се култивира и се използвза за храна. Отличава се с това, че коренът му е месесто задебелен, оранжевочервен до жълтооранжев, докато при диворастящите подвидове коренът е слабо задебелен, тънък и белезникав⁹.