Кориандър, Кишниш.
Coriandrum sativum L. - чете се "кориандрум сативум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Едногодишно тревисто растение с характерна неприятна миризма наподобяваща тази на вонещица (дървеница). Стъблото високо от 30 до 50 см. Горните листа са 2-3 пъти пересто насечени с тънки линейни дялове. Долните листа са сложни, перести, със закръглени или яйцевидни листчета. Цветовете събрани в сложни сенници с 3-8 дяла, главните лъчи без обвивка от листчета в основата, вторичните лъчи с обвивка от листчета в основата. Венчелистчета са 5, бели или розови, външните венчелистчета на крайните цветове 3-4 mm дълги, по-дълги от вътрешните. Чашката съставено от 5 триъгълни зъбци, нееднакви помежду си - външните са по-големи от вътрешните, чашката се запазва при плода. Плодовете сферични, 2-5 mm в диаметър. Цъфти през месеците юни - юли[1].
Из посеви като плевел[2].
Естествено разпространен е във флористичните райони Източни Родопи и Знеполски район. Култивира се на много места в страната, особено в Бургаска и Сливенска област[3].
Европа, Северна Африка и Азия, пренесено е и другаде[4].
Хранително (като подправка), лечебно, и медоносно растение[5].
За храна и лечебни цели се използват главно плодовете, които съдържат 1-3 % етерично масло с главна съставка линалоол (кордиандрол) - 60-80%, на който се дължи приятната им миризма. Етеричното масло се използва във хранително-вкусовата промишленост и парфюмерията, също и плодовете като подправка. Във фармацевтиката се използват плодовете на корианъдра Fructus Coriandri и етеричното масло Oleum Coriandri като ароматизиращи средства и за приготвяне на лечебни препарати. Етеричното масло има жлъчегонно, болкоуспокояващо и антисептично действие, подобрява храносмилането[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Ив. Асенов. 1982. В: Флора на Народна Република България. том VIII, София.
[2] Ив. Асенов. 1982, пос. източник.
[3] Ив. Асенов. 1982, пос. източник.
[4] Ив. Асенов. 1982, пос. източник.
[5] Ив. Асенов. 1982, пос. източник.
[6] Ив. Асенов. 1982, пос. източник.