БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Златист балдаран

Chaerophyllum aureum

Снимки на Златист балдаран (Chaerophyllum aureum)

Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum Chaerophyllum aureum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Златист балдаран.


Латинско име

Chaerophyllum aureum L. - чете се "херофи́лум а́уреум"1. Видовото име aureum означава "златист"2.


Природозащитен статут и заплахи

Видът е НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Златистият балдаран е многогодишно тревисто растение. Коренището дълго, хоризонтално, разклонено, многоглавесто, чернокафяво. Стъблото (30-) 60-120 (-150) см високо, изправено, твърдо, със сърцевина или тясна кухина, в долната част ръбесто, набраздено, в горната почти цилиндрично и фино набраздено, разклонено, в основата, а понякога и по възлите покрито с белезникави, 1,5-3 мм дълги, твърди, насочени надолу четинести власинки и освен тях почти до върха с къси прилегнали или разперени власинки или в най-горната част почти голо, често с червеникави петна, особено в долната част. Листата светлозелени, 3-4 пъти пересто нарязани, триъгълни; приосновните с дръжки и често заедно с дръжките гъсто влакнести; горните приседнали с влагалища и най-често голи; главните дялове триъгълно яйцевидни, заострени; междинните дялове продълговато ланцетни до яйцевидно ланцетни, сърповидно към върха извити, дълго заострени, в основата нарязани или насечени до централната жилка или напълно разделени с обособени дялове, към върха постепенно само напилено назъбени; зъбците триъгълно яйцевидни до триъгълно ланцетни и завършващи с белезникаво, остро, хрущялно връхче; по ръба винаги прилегнало ресничести. Главните лъчи 12-18, голи, в основата без обвивка или с 1-2 бързо опадащи листчета. Сенниците многоцветни; прицветниците 5-10, ланцетни, дълго заострени, влакнести, по края широко ципести и ресничести, почти еднакво дълги със сенниците по време на цъфтеж, по-късно при плодовете насочени надолу. Венчелистчетата бели, голи, широко обратно яйцевидни, крайните малко по-големи, до 2 мм дълги, в основата изведнъж стеснени в къс нокът. Плодовете 8-12 мм дълги и 1,5-2,5 мм широки, по-дълги от дръжките им, продълговато конични до почти цилиндрично, под върха изведнъж рязко стеснени, жълтокафяви, с ясно изпъкнали, заоблени, по-широки от браздите главни ребра; браздите към върха постепенно стеснени и ребрата се сливат; стилоподиумът късо коничен; стълбчетата 2-3 пъти по-дълги от стилоподиума, широко разперени до извити надолу; карпофорът на върха 1/4 до 1/3 от дължината си двуделен; мерикарпиите в напречен пререз заоблено петоъгълни с почти еднакво широки ребра; каналите разположени под браздите и леко изпъкнали навън; ендоспермът на гръбната страна почти гладък или слабо вълновиден. Цъфти юни-август3.


Местообитание

Из храсталаци и гори, край горски пътеки по влажни тревисти и каменисти места, из планински ливади и край потоци предимно в планините, но също и в предпланините4.


Разпространение в България

Във следните флористични райони: Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора и Родопи; между 800 и 2100 m надморска височина5.


Общо разпространение

Естествено разпространен в Централна и Южна Европа, Кавказ и Югозападна Азия6.


Значение

Задебелените корени съдържат скорбяла и могат да се използват за храна подобно на картофите. Младите стъбла се ядат сурови или сварени подобно на аспержа. Растението има добри фуражни качества. В сухо състояние съдържа 14% белтъчини, 3,5% в мазнини и 36% разтворими въглехидрати7.



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Високопланинските растения в България


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII. София.

4 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.

5 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.

6 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.

7 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.


Chaerophyllum aureum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2022 BGflora.net