Златист балдаран.
Chaerophyllum aureum L. - чете се "херофи́лум а́уреум"1. Видовото име aureum означава "златист"2.
Видът е НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Златистият балдаран е многогодишно тревисто растение. Коренището дълго, хоризонтално, разклонено, многоглавесто, чернокафяво. Стъблото (30-) 60-120 (-150) см високо, изправено, твърдо, със сърцевина или тясна кухина, в долната част ръбесто, набраздено, в горната почти цилиндрично и фино набраздено, разклонено, в основата, а понякога и по възлите покрито с белезникави, 1,5-3 мм дълги, твърди, насочени надолу четинести власинки и освен тях почти до върха с къси прилегнали или разперени власинки или в най-горната част почти голо, често с червеникави петна, особено в долната част. Листата светлозелени, 3-4 пъти пересто нарязани, триъгълни; приосновните с дръжки и често заедно с дръжките гъсто влакнести; горните приседнали с влагалища и най-често голи; главните дялове триъгълно яйцевидни, заострени; междинните дялове продълговато ланцетни до яйцевидно ланцетни, сърповидно към върха извити, дълго заострени, в основата нарязани или насечени до централната жилка или напълно разделени с обособени дялове, към върха постепенно само напилено назъбени; зъбците триъгълно яйцевидни до триъгълно ланцетни и завършващи с белезникаво, остро, хрущялно връхче; по ръба винаги прилегнало ресничести. Главните лъчи 12-18, голи, в основата без обвивка или с 1-2 бързо опадащи листчета. Сенниците многоцветни; прицветниците 5-10, ланцетни, дълго заострени, влакнести, по края широко ципести и ресничести, почти еднакво дълги със сенниците по време на цъфтеж, по-късно при плодовете насочени надолу. Венчелистчетата бели, голи, широко обратно яйцевидни, крайните малко по-големи, до 2 мм дълги, в основата изведнъж стеснени в къс нокът. Плодовете 8-12 мм дълги и 1,5-2,5 мм широки, по-дълги от дръжките им, продълговато конични до почти цилиндрично, под върха изведнъж рязко стеснени, жълтокафяви, с ясно изпъкнали, заоблени, по-широки от браздите главни ребра; браздите към върха постепенно стеснени и ребрата се сливат; стилоподиумът късо коничен; стълбчетата 2-3 пъти по-дълги от стилоподиума, широко разперени до извити надолу; карпофорът на върха 1/4 до 1/3 от дължината си двуделен; мерикарпиите в напречен пререз заоблено петоъгълни с почти еднакво широки ребра; каналите разположени под браздите и леко изпъкнали навън; ендоспермът на гръбната страна почти гладък или слабо вълновиден. Цъфти юни-август3.
Из храсталаци и гори, край горски пътеки по влажни тревисти и каменисти места, из планински ливади и край потоци предимно в планините, но също и в предпланините4.
Във следните флористични райони: Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора и Родопи; между 800 и 2100 m надморска височина5.
Естествено разпространен в Централна и Южна Европа, Кавказ и Югозападна Азия6.
Задебелените корени съдържат скорбяла и могат да се използват за храна подобно на картофите. Младите стъбла се ядат сурови или сварени подобно на аспержа. Растението има добри фуражни качества. В сухо състояние съдържа 14% белтъчини, 3,5% в мазнини и 36% разтворими въглехидрати7.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII. София.
4 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
5 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
6 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
7 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.