БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Астродаукус, Крайбрежен астродаукус

Astrodaucus littoralis

Снимки на Астродаукус (Astrodaucus littoralis)

Astrodaucus littoralis Astrodaucus littoralis Astrodaucus littoralis Astrodaucus littoralis Astrodaucus littoralis Astrodaucus littoralis Astrodaucus littoralis Astrodaucus littoralis Astrodaucus littoralis

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Астродаукус, Крайбрежен астродаукус, Черноморски астродаукус.


Латинско име

Astrodaucus littoralis (M. Bieb.) Drude - чете се "астродаукус литоралис".


Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие [2002 година].

В Червена книга на Народна Република България - том 1 (1984 г.), видът е категоризиран като застрашен (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)[1].

В Червеният списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал"[2].

В Червена книга на Република България - 2011 година, астродаукусът също е с категория "критично застрашен". Отрицателно действащи фактори посочени там са "Изземване на пясък от естествените находища за строителни нужди. Унищожаване на индивиди, поради активния туризъм, замърсяване с битови отпадъци и строителни дейности по пясъците." Също така, там е посочено, че: "Образува фрагментирани малочислени популации. Известни са 5 локалитета, като общия брой индивиди не надвишава 50"[3].

Включен е в Списъкът на редките, застрашени и ендемични растения в Европа - 1982 г.[4].

Видът е защитен в Украйна и е включен в Украинската червена книга с категория "Уязвим" ("Вразливий" на украински). На украински растението се казва Морківниця прибережна[5].


Мониторинг на вида

Поради редкостта и застрашеността на астродаукуса тук ще представим резултатите от наблюдения (мониторинг) на състоянието на популацията на вида - растяща на плажа при устието на река Велека, край село Синеморец.

През август 2011 г. на плажа при устието на река Велека, установихме около десетина плододаващи растения[6].

На 23 юни 2012 г. се установиха само 2 (две) цъфтящи (т. е. двугодишни) растения, които са и снимани в сайта (снимки 7 и 8) и около 100 едногодишни екземпляри с по 2-3 листа. Всички растения растяха на площ от само около 20 m²[7].

Данни за състоянието на популацията при устието на река Велека от 12.07.2015 г. - предоставени от господин Живко Барзов от гр. Варна: "при Велека тази година видях три цъфтящи и плододаващи екземпляра и около 30 растения само с листа (едногодишни вероятно). Находищата при Шабла, Варна и Дуранкулак не съм намирал"[8].

Тези данни потвърждават критичното състояние на вида. При тази площ и численост на популацията дори и еднократно въздействие може да доведе до изчезването на вида - например достатъчно е джип или ATV да преминат през мястото, където расте вида или пък някой да разпъне палатката си там.

Популацията край село Синеморец е и най-южната по западния бряг на Черно море, т.е. това е границата на разпространение на вида в югозападно направление, което я прави още по-ценна и уязвима[9].


Описание и разпознаване

Двугодишно тревисто растение. Коренът дълъг, вретеновиден, вертикален. Стъблото 25-50 (70) cm високо и 2-3 mm дебело, в горната част, а често още от основата разклонено. Листата 4-5 пъти пересто наделени, голи или разпръснато влакнести; приосновните с до 15 cm дълги дръжки, към основата разширени в обхващащо стъблото влагалище, петурата широко триъгълна, 12-18 cm дълга и почти толкова широка; всички дялове с дръжки и раздалечени помежду си, крайните дялове тясно линейни, 2-8 mm дълги и 2-3 mm широки, остри; стъбловите листа по-малки и с по-къси дръжки, най-горните приседнали на удължени, слабо отклонени, към основата разширени, по края ципести и обгръщащи стъблото влагалища. Сложните сенници с 8-20 (-25) почти равни главни лъча, 4-5 cm дълги, голи, прави или крайните леко дъговидно извити, без обвивка или по-рядко с 1-3 линейни или ланцетно линейни, по края ципести, на върха заострени листчета. Прицветниците 8-10, ланцетни до продълговато яйцевидни, по края широко бяло ципести, по ръба меко влакнести, на върха тънко заострени, разперени или насочени нагоре. Чашката с къси, триъгълно ланцетни зъбци; венчелистчетата бели, 2-2,5 дълги, широко обратно яйцевидни до почти кръгли, дълбоко до средата изрязани и в изреза със завит навътре връх. Плодовете 5–6 mm дълги и около 1,5 mm широки, продълговато елипсовидни до призматични, леко гръбнокоремно сплеснати, по вторичните ребра с редици от 5-7 едри, жълтеникави шипа, дълги почти колкото диаметърът на плода; мерикарпиите в напречен срез елипсовидни, с по-слабо изпъкнали, тесни главни ребра (3 гръбни и 2 от вътрешната страна), покрити с редици от дребни бодли, на върха с разперени власинки; междинните ребра с широки и дълги конусовидни бодли, на върха с осилчета. Цъфти юни-юли[10].


Местообитание

Крайморски пясъци[11].


Разпространение в България

Черноморско крайбрежие (Северно – около гр. Варна в местн. Паша дере, Шабленската Тузла, източно от Дуранкулак; Южно – плажната ивица около гр. Ахтопол, устието на р. Велека близо до с. Синеморец)[12].


Общо разпространение

Астродаукусът расте единствено по източните, северните и западните брегове на Черно море, т. е. видът е ендемит за Черноморското крайбрежие[13].



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Кузманов, Б. 1984. В: Червена книга на НР България, том 1. растения, Издателство на БАН.

[2] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.

[3] Димитър Пеев & Соня Цонева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[4] List of rare, threatened, and endemic plants in Europe.

[5] Федорончук, М. & О. Уманець. 2009. В: Червона книга України, също и тук.

[6] К. Методиев, лично наблюдение, 2011.

[7] К. Методиев, лично наблюдение, 2012.

[8] Живко Барзов, лично съобщение, 2015.

[9] К. Методиев.

[10] Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София.

[11] Асенов. 1982. Пос. източник.

[12] Димитър Пеев & Соня Цонева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[13] К. Методиев.

Astrodaucus littoralis in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2012 - 2018 BGflora.net