БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Коприва

Urtica dioica

Снимки на Коприва (Urtica dioica)

Urtica dioica Urtica dioica Urtica dioica Urtica dioica Urtica dioica Urtica dioica

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Коприва, Обикновена Коприва.


Латинско име

Urtica dioica L. - чете се "уртика диоика".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение покрито с парливи власинки с дълго, пълзящо, разклонено коренище. Стъблото изправено, 0,30-1,8 m високо, четириръбесто. Листата са срещуположно разположени, дълги 3-15 cm и широки 2-8 cm, широко яйцевидни до продълговато яйцевидни, едро напилени, към върха заострени, в основата сърцевидни. Двудомно растение (мъжките цветове са разположени на едно, а женските на друго растение). Цветовете са събрани в дълги до 10 cm ресовидни съцветия, разположени в пазвите на горните цветя. Мъжките цветове с четириделен околоцветник, тичинките са 4. Околоцветникът на женските цветове е с 4 чашелистчета, разположени в два кръга. Плодът е яйцевидно зеленикаво, едносеменно орехче, с надлъжен ръб и гладка повърхност. Цъфти през месеците юни - септември[1]


Местообитание

По изоставени места като бурен край селища, пътища, сметища, торища, край реки и други; върху богати на азот почви.


Разпространение в България

Установен е в цялата страна[2].


Значение

Копривата е лечебно, багрилно и хранително растение[3].


Употребяема част (билка)

Корен от Коприва - Radix Urticae

Лист от Коприва - Folium Urticae

Стрък от Коприва - Herba Urticae

Плод от Коприва - Fructus Urticae


Време и начин на бране

Корени от Коприва - събират се в края на лятото и есента, когато надземната част е изсъхнала. Изкопават се с копачка и след изтърсване на пръста се изрязва надземната част[4].

Лист от Коприва - събират се през пролетта до края на лятото при образуване на втори и трети подраст (август-септември) преди или в началото на цъфтеж. Със сърп или коса се отрязват стъблата. След като престоят 1-2 часа на откоси, листата леко завяхват и на парят силно. Отделят се от стъблата с ръкавица. Поставят се в кошове без да се тъпчат или насипно в превозни средства[4].

Стръкове от Коприва - събират се от началото на лятото (юни) до края на лятото (септември) при образуване на втори и трети подраст. Стъблата се отразяват на 35 cm от върха. Поставят се в кошове или превозни средства с върховете в една посока[4].

Плодове от Коприва - събират се през лятото (юли-септември), когато плодовете са достигнали восъчна зрялост. С остър нож се отрязват връхните части на растението заедно с плодонсните реси[4].


Първична преработка на билката

Корени от Коприва - събраните коренища се измиват със силна струя течаща вода, не се киснат. След отцеждане се разстилат за сушене на пласт дебел 15-20 cm върху добре почистени площадки под навеси или в проветрени помещения. Коренищата се обръщат най-малко 2-3 в зависимост от състоянието на времето. Билката е изсушена, когато при огъване коренищата се чупят[5].

Листа от Коприва - суши се в проветриви помещения или на открито. Обръщат се периодично. Слепените листа се разлепват. Листата са напълно сухи, когато средната жилка и дръжката им при огъване се чупят[5].

Стръкове от Коприва - сушат се по традиционните способи. Билката е изсушена, когато при огъване стъблата се чупят[5].


Лечебно действие и приложение

Стръкове и листа от Коприва - билката има кръвоспиращо, общоукрепващо, тонизиращо, диуретично и антианемично действие. Влияе благоприятно върху обмяната на веществата. Използва се при нарушено кръвосъсирване, при кръвоизливи от носа, от язви на стомаха, от хемороиди, при обилна менструация и др. Прилага се под формата на запарка (4 чаени лъжички от дрогата в 250 ml вряща вода), а също под формата на течен екстракт и тинктура. Дрогата влиза в състава на поливитаминни, кръвоспиращи и укрепващи чайови смеси[6].

Корени от Коприва - имат противовъзпалително и диуретично действие. Използват се при възпалителни процеси на простатната жлеза[7].



Източници на информация

[1] Източници на информацията за описанието:

.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Делипавлов & кол., 2003, пос. съч.

[4] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[5] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[6] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[7] Асенов & кол., 1998, пос. съч.


Urtica dioica in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2010 - 2017 BGflora.net

banner