БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Коприва

Urtica dioica

Снимки на Коприва (Urtica dioica)

Urtica dioica Urtica dioica Urtica dioica Urtica dioica Urtica dioica Urtica dioica

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Коприва, Обикновена Коприва.


Латинско име

Urtica dioica L. - чете се "урти́ка дио́ика"[1].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение покрито с парливи власинки с дълго, пълзящо, разклонено коренище. Стъблото изправено, 0,30-1,8 m високо, четириръбесто. Листата са срещуположно разположени, дълги 3-15 cm и широки 2-8 cm, широко яйцевидни до продълговато яйцевидни, едро напилени, към върха заострени, в основата сърцевидни. Двудомно растение (мъжките цветове са разположени на едно, а женските на друго растение). Цветовете са събрани в дълги до 10 cm ресовидни съцветия, разположени в пазвите на горните цветя. Мъжките цветове с четириделен околоцветник, тичинките са 4. Околоцветникът на женските цветове е с 4 чашелистчета, разположени в два кръга. Плодът е яйцевидно зеленикаво, едносеменно орехче, с надлъжен ръб и гладка повърхност. Цъфти през месеците юни - септември[2]


Местообитание

По изоставени места като бурен край селища, пътища, сметища, торища, край реки и други; върху богати на азот почви[3].


Разпространение в България

Установен е в цялата страна[4].


Защо пари копривата?

За да се предпази от растителноядни животни Копривата е покрита с парливи власинки, които при допир предизвикват парене върху кожата в мястото на допир, като така отблъсква растителноядните животни. Парливите власинки имат разширен долен край и стеснен, прозрачен, изграден от силиций горен край, наподобяващ инжекционна игла. Власинките са изпълнени с парлива течност под налягане, съдържаща натриев формиат, ацетилхолин и хистамин. При допир до животно или човек, заострената част се забива в кожата му и едновременно с това се отчупва, при което парливата течност се впръсква, предизвиквайки местно възпаление на кожата[5].


Копривата в Библията

Копривата се споменава 5 пъти в Библията, сред които в книгата на свети пророк Исаия: "И тъй, вие ще излезете с веселие и ще бъдете изпроводени с мир; планини и хълмове ще пеят песен пред вас, и всички дървета в полето ще ви ръкопляскат. Вместо трън ще израсте кипарис; вместо коприва ще израсте мирта; и това ще бъде за слава Господу, за личба вечна, несъкрушима" (Исаия 55:12-13). В това пророчество се има предвид чудното изменение в човека, когато той повярва в Бога и се превръща от жилещата и лишена от ярки и благоуханни цветове Коприва в благоуханната и красива Мирта (Myrtus communis)[6].


Значение

Копривата е лечебно, багрилно и хранително растение[7].


Употребяеми части за лечебни цели (билки)

Корен от Коприва - Radix Urticae

Лист от Коприва - Folium Urticae

Стрък от Коприва - Herba Urticae

Плод от Коприва - Fructus Urticae


Време и начин на бране на билките

Корени от Коприва - събират се в края на лятото и есента, когато надземната част е изсъхнала. Изкопават се с копачка и след изтърсване на пръста се изрязва надземната част[8].

Лист от Коприва - събират се през пролетта до края на лятото при образуване на втори и трети подраст (август-септември) преди или в началото на цъфтеж. Със сърп или коса се отрязват стъблата. След като престоят 1-2 часа на откоси, листата леко завяхват и на парят силно. Отделят се от стъблата с ръкавица. Поставят се в кошове без да се тъпчат или насипно в превозни средства[9].

Стръкове от Коприва - събират се от началото на лятото (юни) до края на лятото (септември) при образуване на втори и трети подраст. Стъблата се отразяват на 35 cm от върха. Поставят се в кошове или превозни средства с върховете в една посока[10].

Плодове от Коприва - събират се през лятото (юли-септември), когато плодовете са достигнали восъчна зрялост. С остър нож се отрязват връхните части на растението заедно с плодонсните реси[11].


Първична преработка на билката

Корени от Коприва - събраните коренища се измиват със силна струя течаща вода, не се киснат. След отцеждане се разстилат за сушене на пласт дебел 15-20 cm върху добре почистени площадки под навеси или в проветрени помещения. Коренищата се обръщат най-малко 2-3 в зависимост от състоянието на времето. Билката е изсушена, когато при огъване коренищата се чупят[12].

Листа от Коприва - суши се в проветриви помещения или на открито. Обръщат се периодично. Слепените листа се разлепват. Листата са напълно сухи, когато средната жилка и дръжката им при огъване се чупят[13].

Стръкове от Коприва - сушат се по традиционните способи. Билката е изсушена, когато при огъване стъблата се чупят[14].


Лечебно действие и приложение

Стръкове и листа от Коприва - билката има кръвоспиращо, общоукрепващо, тонизиращо, диуретично и антианемично действие. Влияе благоприятно върху обмяната на веществата. Използва се при нарушено кръвосъсирване, при кръвоизливи от носа, от язви на стомаха, от хемороиди, при обилна менструация и др. Прилага се под формата на запарка (4 чаени лъжички от дрогата в 250 ml вряща вода), а също под формата на течен екстракт и тинктура. Дрогата влиза в състава на поливитаминни, кръвоспиращи и укрепващи чайови смеси[15].

Корени от Коприва - имат противовъзпалително и диуретично действие. Използват се при възпалителни процеси на простатната жлеза[16].



Източници на информация

[1] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

[2] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[3] К. Методиев - собств. наблюдения.

[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[5] Нинова, Д. 1995. Анатомия и морфология на растенията, Пловдив.

[6] о. Даниил Сысоев: Книга пророка Исаии, глава пятьдесят пятая.

[7] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.

[8] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[9] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[10] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[11] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[12] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[13] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[14] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[15] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[16] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.


Urtica dioica in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2010 - 2021 BGflora.net