БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Мерджан, Годжи бери, Дафин,
Lycium barbarum L. - чете се "ли́циум ба́рбарум"1. Видовото име barbarum означава "варварски, чуждоземен"2.
Мерджанът не е местен за България вид и НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Мерджанът е листопаден, силно разклонен, до 2,5 m висок храст.
Клонките тънки, дъговидно извити, сиво-белезникави до кафяво-жълтеникави, с последователни, малко на брой, 6-15 mm дълги, гладки бодли.
Листата прости, целокрайни, 2-10×0,6-3,0 cm, тясноелиптични до тясноланцетни, повече или по-малко месести, зелени, на върха затъпени или заострени, в основата клиновидни, голи, на дръжки.
Цветовете хермафродитни, правилни, на 5-15(20) mm дълги, към върха надебелени дръжки, единични или по 2-6 на късите и 1-2 на дългите клонки.
Чашката 4-5 mm дълга, звънчевидна, двуустна, с 3-4 зъбчета, по-рядко правилна, с 5 еднакви зъбчета.
Венчето фуниевидно, до 10 mm дълго, пурпурно, към края на цъфтежа покафеняващо.
Плодът 8-18 × 5-10 mm, елиптична до яйцевидна, червена или оранжево-червеникава ягода.
Семената 2,5-3,0 × 2,2-2,5 mm, закръглени до бъбрековидни, сиво-кафяви или жълтеникави4.
Видът произхожда от Китай.
В нашата страна е внесен като декоративен храст за отглеждане в паркове и градини за жив плет. Регистриран като подивял в природата от 1900 г. и оттогава се е разпространил на много места в страната5.
Намерен е във флористичните райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Беласица, Средна гора, Родопи (Източни), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, където расте от морското равнище до докъм 800 метра надморска височина6.
Карта на общото разпространение на Мерджана (в зелено е естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)7:
Опрашва се от насекоми, главно пчели, цъфти юни–октомври, плодоноси юли–октомври. Размножава се със семена и вегетативно (чрез коренови издънки). Когато узреят, плодовете са сладки и сочни, с блестящ вид, а цветовете също продължават да се образуват до първите слани.
В България липсват данни, но в други части на света плодовете се ядат от някои видове птици и бозайници, които подпомагат разпространението на плодовете и семената.
Не е взискателен към почвените условия, расте по сухи, варовити места, издържа и на много бедни почви (идва от неприветливите склонове на Хималаите).
Изрязването на стъблата стимулира образуването на нови издънки и води до още по-голямо сгъстяване на храсталаците.
Расте по тревисти места, край пътища и жп линии, свлачища, край селища. Сухоустойчив, издържа на сянка, въпреки че на слънце плодоноси по-изобилно. След израстването на младите растения (след първата година) става доста студоустойчив8.
Ивназивен вид - образува плътни, често заемащи десетки квадратни метри, петна, като по този начин се конкурира с местните видове за пространство, хранителни вещества, вода и светлина. Променя състава и структурата на растителните съобщества.
Широко отглеждано като декоративен храст и за живи плетове, а също и за укрепване на почвите и свлачищата.
Използва се за лечебни цели – подобряване на зрението, понижаване на кръвното налягане и холестерола, при диабет и туберкулоза.
В някои страни (напр. в китайската народна медицина) плодовете се използват като ободряващо и тонизиращо средство, силно стимулиращи имунната система, с богато съдържание на витамин С9.
В малки находища изкореняването или опожаряването на храстите дава положителни резултати. При по-големи по площ групи изрязването на храсталаците до основата и последващото третиране на отрезите с амин-2-4-D или триклопир предотвратява образуването на нови издънки. Разпръскването на хербициди, съдържащи глифозат (glyphosate), пиклорам (picloram) или смес от пиклорам и триклопир, върху листната маса, също води до унищожаването на храсталаците. Необходим е последващ контрол за изкореняване на новопоявили се семеначета.
Превантивните мерки включват популяризиране на потенциалните вреди от разпространението на вида в естествените и полуестествените местообитания и предотвратяване засаждането на растения за декорация извън селищата. Необходимо е ограничаване или забрана за използването му за укрепване на почвата край пътища и жп линии10.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
5 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
6 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
7 Lycium barbarum L. | Plants of the World Online | Kew Science.
8 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
9 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
10 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.