БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Лопен, Гъстоцветен лопен, Висок лопен, Бабяк, Богородинчна хурка, Овча опашка, Рибе биле, Царска свещ[1].
Verbascum densiflorum Bertol. - чете се "вербаскум денсифлорум". Същия вид се среща в литературата и под името Verbascum thapsiformae.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Лопенът е двугодишно тревисто растение гъсто покрито с меки сиви власинки. През първата година растението развива листна розетка, а през втората - изправено, просто, облистено цветоносно стъбло (снимка 5). Стъблата са високи до 200 cm. Листата върху стъблото са последователно разположени, низбягващи - листната петура продължава надолу по стъблото и под мястото на закрепване на листа, като е сраснала с него. Цветовете с 5-делно жълто венче с диаметър 3,5-5 cm. Тичинките са 5, сраснали с венчето. Горните три са гъсто покрити с дълги белезникави власинки. Долните две са по дълги, без власинки и с низбягващи прашници (снимка 2). Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия[2]. Цъфти юни - септември[3].
Гори, храсталаци, сечища, тревисти места[4], изоставени ниви[5] и др.
Установен е във всички флористични райони. От 0 до 2000 метра надморска височина[6].
Европа, Северна Африка и Кавказ[7].
Лопенът е лечебно и декоративно растение.
Цвят от Лопен - Flos Verbasci[8].
През лятото по време на цъфтежа[9].
Извършва се в сухо време преди обяд. Цветовете в съцветието се отварят постепенно отдолу нагоре и затова брането е периодично, в продължение на цъфтежа. Всеки цвят цъфти само един ден - сутрин се отваря, а привечер венчето увяхва. С ръка се откъсва само венчето и срасналите с него тичинки. Не се събират прецъфтели венчета. Събраната билка не трябва да се мачка[10].
Събраната билка се почиства от примеси и веднага се подлага на сушене. Изсушаването трябва да стане бързо. Венчетата се разстилат на тънък до 1 cm пласт върху рамки или стелажи постлани с хартия в силно проветрени помещения. След отделяне на част от влагата билката се доизсушава на слънце или в сушилня при температура не по-висока от 40° C. Билката е силно хигроскопична, затова се препоръчва изсушаването да става на слънце. Венчетата са сухи, когато при разтриване между пръстите се ронят. От 10 kg свежи цветове се получава 1 kg суха билка[11].
Билката от Лопен съдържа тритерпенови сапонини, около 3% слузни вещества, флавоноиди, иридоиди и други[12].
Цветовете от Лопен имат омекчаващо, отхрачващо и противовъзпалително действие, което се дължи на слузните вещества и сапонините. Употребява се във вид на запарка като много добро противокашлично средство при ларингити, трахеити, бронхити, коклюш и при сухи катари, съпроводени с мъчителна и дразнеща нощна кашлица. Прилага се също при възпаления на устата, хранопровода, стомаха и червата [13]. Приготвяне на запарката: 1 супена лъжица билка кисне 1 час в 300 ml вряла вода, течността се прецежда, подслажда се с мед и се изпива на 3 пъти преди ядене[14]. Тази рецепта е примерна. Използвайте я за лечение след консултация с лекуващия ви лекар!
[1] Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[2] Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[5] К. Методиев - собств. наблюдение.
[6] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[7] Стефанова-Гатева, Б. 1995. Флора на Н. Р. България, том Х, София.
[8] Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[9] Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[10] Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[11] Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[12] Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[13] Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[14] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции. Пловдив.