Алпийски ленолист.
Thesium alpinum L. - чете се "те́зиум алпи́нум"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Алпийският ленолист е многогодишно тревисто растение. Коренът вертикален, без подземни издънки. Стъблата няколко или многобройни, 10-20 (30) см високи, възходящи или изправени, често към върха си или от средата дъговидно извити, прости или по-рядко някои с малобройни разклонения, малко или много кръгли, голи, надлъжно остро набраздени. Листата линейни до линейно елиптични, с една ясна централна жилка, по ръба с тесен, късо назъбен хрущялен ръб, зелени или жълтозелени, плоски, на върха късо заострени или почти затъпени, голи, 5-30 (40) мм дълги и 1-1,5 (2) мм широки. Съцветието гроздовидно, рядко слабо разклонено в основата си. Цветовете единични, на къси дръжки в пазвите на листата или почти приседнали. Прицветниците по-дълги или равни на орехчето, най-често равни на орехчето и околоцветника, взети заедно. Околоцветникът малко или много тръбест, четириделен, най-често равен или до 2-3 пъти по-дълъг от плодника; дяловете в долната част срасли, изправени или слабо завити навътре, равни по дължина на тръбестата част или малко по-дълги. Плодът (орехчето) върху по-къса от него дръжка, сферичен или елипсоиден, 2,5-3,5 мм дълъг, по повърхността с ясно изпъкнали, почти успоредни, по-рядко дихотомично разклонени жилки; разклоненията успоредни на главните жилки. Цъфти юни-юли2.
Планинските и високопланинските тревисти места3.
Стара планина, Витоша, Знеполския район (Милевска планина), Западните гранични планини (Осоговска пл.), Пирин, Рила, Западните Родопи, Славянка(?); между 1500 и 2500 метра надморска височина4.
Европа, Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия)5.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Кузманов, Б. & Ст. Кожухаров. 1966. В: Флора на Народна Република България. Том ІІІ. София.
3 Кузманов, Б. & Ст. Кожухаров. 1966. Пос. източник.
4 Кузманов, Б. & Ст. Кожухаров. 1966. Пос. източник.
5 Кузманов, Б. & Ст. Кожухаров. 1966. Пос. източник.