Трънка.
Prunus spinosa L. - чете се "прунус спиноза".
"L." е съкратеното име на учения, описал растението за пръв път за науката. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Трънката е листопаден храст достигащ до 3 m височина. Младите клонки са неовласени, ръбести, масленокафяви до червенокафяви, скъсените клонки често са бодливи. Пъпките са яйцевидни до сферични. Листата до 4 cm, тъмнозелени и финноназъбени. Цветовете са дребни, с бели венчелистчета, разположени единично, рядко по 2. Плодовете са сферични, синьочерни с восъчен налеп. Цъфти март-април[1].
В храсталаци, край пътища и ровини, по слогове, в окрайнините на гори, по сухи места в зоната на дъбовите гори[2].
Установен е в цялата страна от 0 до 1200 метра надморска височина[3].
Плодовете на Трънката се използват за ядене, за приготвяне на вина и др.[4].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: диво грозде; дива слива; дрислива слива; зепки; пруна; тарълинка; тръника; трънинки; трън; търленки; търлинка; търнинка; синка-трънка; слива трънка; черен трън; черна трънка[5].
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Цавков Е. & Д. Димова. 2001. Дърветата и храстите на природен парк Витоша, Дирекция на природен парк Витоша, София.
[2] Вълев, Ст. 1973. Флора на Н. Р. България, том V.
[3] Вълев, Ст. 1973. Флора на Н. Р. България, том V.
[4] Вълев, Ст. 1973. Флора на Н. Р. България, том V.
[5] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.