Трилистен очиболец, Трилистно прозорче, Трилистно прозориче.
Potentilla ternata C. Koch. - чете се "потенти́ла терна́та"1. Среща се и под името Potentilla aurea subsp. chrysocraspeda (Lehm.) Nyman.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Трилистният очиболец е многогодишно тревисто растение. Стъблото е полегнало или приповдигащо се, до 10 cm дълго, с прилегнали власинки. Приосновните листа са тройни (съставени са от три листчета). Листчетата са клиновидно обратно овални, напилено нарязани, с по 3-5 зъбчета от всяка страна. Средното зъбче по-късо от страничните. Отдолу по жилките и по ръба листата са с прилегнали копринести жълтеникави косъмчета. Листчетата на подчашката са линейно-ланцетни, малко по-къси от чашелистчетата. Венчелистчетата са златистожълти. Орехчетата с късо стълбче. Цъфти юни - август2.
Планински и високопланински поляни3.
Карта показваща естественото разпространение на Трилистният очиболец по флористични райони (оцветените в сиво)4:
Между 1400 и 2600 метра надморска височина5.
Карпатите и Балкански полуостров6.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
3 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
4 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.