БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Астраханово прозорче

Potentilla astracanica

Снимки на Астраханово прозорче (Potentilla astracanica)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Астраханово прозорче, Астраханов очиболец, Астрахански очиболец.

Латинско име

Potentilla astracanica Jacq. - чете се "потенти́ла астрака́ника"¹. Видовото име astracanica е наречено по името на руския град Астрахан². От тук е изведено и българското име.

Природозащитен статут

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Астрахановото прозорче е многогодишно тревисто растение, високо 20-50 cm, покрито само с прави власинки (без къдрави) и къси четинки, без жлези.

Прилистниците на приосновните листа целокрайни или с 1-2 зъбчета.

Листата дланевидно сложни, обикновено с 5 листчета. Листчетата 7-20 mm широки, с по 3-5 (6) зъбчета от всяка страна.

Цветовете 5-членни. Завръците голи. Венечелистчетата 10-12 mm дълги, значително по-дълги от вътрешните чашелистчета. Тичинките 30. Външните чашелистчета 1,5 до 2 пъти по-дълги от вътрешните³.

Цъфти май-юли.

Местообитание

По тревисти и каменисти места, из храсталаци в равнините и предпланините⁴.

Разпространение в България

Намиран е във флористичните райони: Североизточна България, Дунавската равнина, Източния Предбалкан, Западна Стара планина, Западните гранични планини (около Кюстендил), Средните Родопи, Тракийската низина, от 100 докъм 1000 метра надморска височина⁵.

Карта показваща естественото разпространение на Астрахановото прозорче по флористични райони (оцветените в сиво)⁶:

Общо разпространение

Югоизточна Европа и Мала Азия^7.

Карта на общото разпространение на Астрахановото прозорче⁸:

Вижте също

Високопланинските растения в България

Еволюционната теория е лъжа!

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

4 Маркова, М. 1973. В: Флора на Народна Република България, том V, изтаделство на БАН.

5 Маркова, М. 1973. Пос. източник.

6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

7 Potentilla astracanica Jacq. | Plants of the World Online | Kew Science.

8 Potentilla astracanica Jacq. | Plants of the World Online | Kew Science.

Еволюционната теория е лъжа!

Абортът е убийство!