Червено омайниче, Червен омайник.
Geum coccineum Sibth. & Sm. - чете се "ге́ум кокци́неум"1. Видовото име coccineum означава "ален, яркочервен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 5-20 cm. Приосновните листа с дълга дръжка, сложни, нечифтоперести, с 2 - 3 двойки странични листчета. Цветовете изправени, 2,5-4 cm в диаметър. Чашката е от два кръга от по 5 листчета, външните 2-3 пъти по-къси от вътрешните. Венчелистчетата 10-18 mm дълги, закръглени, разперени, яркочервени - от керемиденочервени до кървавочервени. Цъфти през месеците май-август3, 4.
Из влажни пасища и ливади, по крайпоточни и изворни мочурливи места и торфища в планините5.
Установен е в следните фитогеографски райони: Стара Планина (западна и средна), Средна гора, Родопи (западни), Рила, Пирин, Западни гранични планини, Знеполски район, Витошки район и Славянка. От 900 до 2300 метра надморска височина6.
Балкански полуостров и Югозападна Азия7.
Разпространение на Червеното омайниче по държави (в зелен цвят е естественото разпространение)8:
Червеното омайниче е с големи декоративни (украсни) качества. Често се отглежда в чужбина, където са известни различни декоративни разновидности на вида9.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Асенов, Ив. 1973. В: Флора на Н. Р. България. Том V.
4 Стоянов Н. и Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България, София.
5 Асенов, Ив. 1973. Пос. източник.
6 Асенов, Ив. 1973. Пос. източник.
7 Асенов, Ив. 1973. Пос. източник.
8 Kurtto, A. (2009+): Rosaceae (pro parte majore). In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. (CC BY-SA 3.0) - посетен на 13 септември 2021 г.
9 К. Методиев.