БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Многогодишни тревисти растения, най-често с пълзящи коренища, плътно покрити с остатъци от изсъхнали прилистници и листни дръжки. Стъблата изправени или приповдигащи се, рядко полегнали, голи или с власинки. Приосновните листа събрани в розетка, с много дълги дръжки; листните петури в очертание закръглени до бъбрековидни, в различна степен дланевидно разделени; дяловете от основата или само в горната част назъбени; стъбловите листа значително по-дребни от приосновните, най-често с къси дръжки, сраснали с прилистниците. Цветовете с къси дръжки, сбрани в рехави или гъсти снопчета, разположени в щитовидно метличести съцветия. Хипантиите полукълбовидни, звънчевидни или обратно конични, на отвора с жлезист пръстен (нектарен диск). Чашката двойка. Чашелистчетата и външните чашелистчета по 4 (-5), зелени, жълтозелени до жълти, по-рядко червеникави. Венчелистчетата липсват. Тичинкнте 4 (-5), разположени в отвора на хипантия между чашелистчетата, прикрепени навън от нектарния диск, с къси дръжки и недоразвити прашници. Плодникът един, затворен вътре в хипантия. Стълбчето нишковидно, прикрепено в основата на плодника и излизащо навън през отвора на нектарния диск, на върха с топчесто близалце. Плодовете сплескано яйцевидни, на върха заострени, жълто-кафяви, затворени в хипантия и при узряване опадващи заедно с него1.
1 Асенов, Ив. 1973. В: Флора на Народна Република България. Том V, София.