БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Цариче, Шапиче.
Alchemilla vulgaris L. (s. l.) - чете се "алхеми́ла вулга́рис"1. Видовото име vulgaris означава "обикновен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Царичето е многогодишно тревисто растение с пълзящо тъмнокафяво коренище и изправено голо или влакнесто разклонено стъбло, високо от 10 до 50 см.
Приосновните листа на дълга дръжка (до 20 см), в общото си очертание закръглени до бъбрековидни, в различна степен дланевидно разделени на 7-11 дяла, които са изцяло или само във връхната си част назъбени; стъблените листа със значително по-къси дръжки, най-горните приседнали.
Цветовете дребни, зеленикави, без прицветни листа, събрани в сенниковидни съцветия. Венче липсва. Чашката съставена от два кръга с по 4, рядко с по 5 листчета, като листчетата на външния кръг са почти два пъти по-къси от тези на вътрешния.
Тичинките 4 (5). Яйчникът един, горен, с нишковидно стълбче, с топчесто близалце. Плодът сплескано яйцевиден, на върха заострен, затворен в хрущялното цветно легло.
Цъфти юни-юли3.
Влажни места, торфища, край потоци в планините4.
Във всички наши планини над 1000 метра надморска височина5.
Карта на общото разпространение на Царичето (в зелено са показани страните и териториите, в които е естетвено разпространен, а в лилаво, където е въведен)6:
Лечебно растение7.
Стрък от шапиче - Herba Alchemillae8.
Билката притежава адстрингентно (затягащо), противовъзпалително, известно кръвоспиращо и ранозаздравяващо действие.
Във вид на запарка се прилага вътрешно при стомашно-чревни възпаления, затягащо при диарии, при стомашни колики и възпалени хемороиди. Използва се при обилна менструация и други гинекологични смущения.
Външно се употребява за гаргара и промивки при възпаления на устната кухина, при кръвотечение от носа, трудно зарастващи рани, циреи, за промивки при бяло течение у жените9.
От средата на пролетта до края на лятото (май-септември, в зависимост от надморската височина на находището) по време на цъфтеж10.
Извършва се в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на росата.
С остър нож се отрязва цялата надземна част на растението, като се внимава да не се изтръгват коренища.
Набраната билка се поставя рехаво, без да се тъпче и мачка, в кошници, касети и други съдове, непозволяващи запарване и се пренася до преработвателния пункт.
Не се берат прецъфтели, променени (с пожълтели и покафенели листа) и нападнати от болести и вредители стръкове.
Да не се изскубват растения с коренища, защото се унищожава находището.
При бране да се оставят най-малко 1/3 от растенията с добре развити цветоносни стъбла, за да се осигури семенното и вегетативно размножаване на вида и възстановяване на находището.
Следващото събиране от същото място се допуска най-малко след 2 години в зависимост от степента на възстановяване11.
Билката се почиства от примеси от други растения, променени (с пожълтели и покафенели листа), прецъфтели и нападнати от болести и вредители стръкове и попаднали коренища.
Суши се на сянка в проветриви помещения или под навеси.
Стръковете се разстилат на рехав пласт от 3 до 5 ст на рамки, стелажи или постелки. Не се допуска използване на постелки от изкуствена материя (найлон, полиетилен и др.), които възпрепятстват бързото отделяне на влагата. Това води до влошаване качеството на билката, а при влажно време често и до похабяването ѝ.
След завяхване на горния слой на пласта се извършва първото обръщане. Когато стръковете са на рамки, обръщането се извършва чрез прехвърляне от рамка в рамка. В зависимост от състоянието на времето и билката се извършват още 1-2 обръщания, като пластът постепенно се сгъстява и удебелява.
Билката е изсушена, когато стъблата и листните дръжки при огъване се чупят.
Сухата билка се почиства отново от примеси и променени при сушенето стръкове. Събира се на куп внимателно, за да не се оронва в сухо помещение, престоява така от 5 до 7 дни за уеднаквяване на влагата, след което е готова за балиране и опаковане.
При сушене в сушилня температурата не трябва да бъде по-висока от 45-50° С, като се осигури добра вентилация12.
От 5 kg свежи стръкове се получава 1 kg суха билка13.
Състои се от изсушени цели или начупени стъбла с листа и цветове. Стъблата са тънки, дълги до 20-30 ст, цилиндрични или сплеснати, слабо надлъжно набраздени, кухи, с многобройни разперени белезникави власинки, към върха силно разклонени. Листата са самостоятелни, с дълги дръжки или разположени по стъблото, с къси Дръжки до приседнали, често начупени. Те са дланевидно разделени, назъбени, а стъблените са по-дребни, обхващащи стъблото. Листната петура е силно набръчкана, най-често с подвити нагоре дялове и с власинки по дръжките, горната и долната повърхност. Цветовете са дребни, многобройни, разположени в групички по върховете на стъблата, набръчкани, със свити навътре или разперени шелистчета, покрити с власинки. Цветовете много често са оронени. Листата и стъблата са зелени или сивозелени, понякога с жълтеникав оттенък. Цветовете са жълтозелени. Миризма няма, вкусът е слабо горчиво стипчив14.
Съдържа до 10% танини, производни на галовата и елаговата киселина, флавонолови гликозиди, левкоантоцианидини, слузни вещества, витамин С, смоли и други15.
Видът е силно полиморфен. У нас е представен с редица вариации (често определяни като отделни видове), трудно различими дори и от специалисти16.
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: длановка; займиниче (Троянско); левска стъпка - (преведено от френски - Pied de lion); манжетка (рус.); обикновена левска стъпка; обикновено сърцеболово билье; огърлица; самодивски ягоди (Тетевенско); слезовка; сърцеболово биле; царева трева; шупливче (Троянско); демир-бузан (тур.); илдъз-нишан (тур.)17.
Името Шапиче се дължи на използването на растението за лечение на болестта шап при животните. От корените му се правели лапи, с които налагали болните крака на добитъка, като предварително се премивали с отварата от същите корени. За същата цел се давали заедно с храната и сурови корени, нарязани на дребно18.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Китанов, Б. 1987. Разпознаване и събиране на билки. Земиздат. София.
4 Китанов, Б. 1987. Пос. източник.
5 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
6 Alchemilla vulgaris L. | Plants of the World Online | Kew Science.
7 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
8 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
9 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
10 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
11 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
12 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
13 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
14 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
15 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
16 Китанов, Б. 1987. Пос. източник.
17 Б. Давидов, А. Явашев, Б. Ахтаров, 1939. Материали за български ботанически речник, София.
18 Б. Давидов, А. Явашев, Б. Ахтаров, 1939. Материали за български ботанически речник, София.