Жълта резеда.
Reseda lutea L. - чете се "резеда лутеа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Жълтата резеда е едногодишно до многогодишно растение. Стъблото е високо 30-100 cm, вдървеняло в основата. Стъбловите листа са многобройни, перести, дяловете 2-3 до 5, линейни до ланцетни, тъпи или заострени. Съцветията са връхни, пирамидални, заострени на върха, отначало сбити, по-късно разредени гроздове, дълги 5-15 cm. Чашелистчетата са 6, рядко 7, 2-3 mm дълги, запазващи се при плода. Венчелистчетата са 6, сярножълти. Тичинките са 12-30 на брой. Плодните кутийки са 7-18 mm дълги, удължено яйцевидни или продълговати, триръбести. Семената са многобройни, 1,6-3 mm, овално яйцевидни, гладки, чернокафяви. Цъфти юни - август[1].
Тревисти места, край ниви и пътища[2].
Установен е в цялата страна, от 0 до 900 метра надморска височина[3].
Жълтата резеда е естествено разпространена в Европа, Северна Африка и Югозападна Азия[4]. Пренесена е от човека и по други континенти.
Жълтата резеда, както и другите видове от рода, има приятен аромат, поради което се засажда в градините като декоративно растение[5].
Видът е известен и с българските имена: Бойка, Жълта бойка[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Маркова, М. 1970. В: Флора на НР България. Том IV. София.
[2] Маркова, М. 1970. Пос. източник.
[3] Маркова, М. 1970. Пос. източник.
[4] Маркова, М. 1970. Пос. източник.
[5] Reseda (plant) - Wikipedia, the free encyclopedia.
[6] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.