Повет, Обикновен повет. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата
Clematis vitalba L. - чете се "клематис виталба".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Листопаден увивен храст. Стъблото дълго до 30 m, пълзящо или увивно, разклонено, със силно издадени надлъжни ребра, във възлите повече или по-малко мъхнато, с остаряването вдървенява. Листните дръжки дълги, често увиващи се около опори. Листата просто перести, с 3-9 листчета, почти голи, слабо блестящи, светлозелени, без дъговидно изпъкнали жилки, с редки власинки, предимно по жилките. Листчетата с 0,5-2 cm дълги дръжки, яйцевидно сърцевидни, заострени, целокрайни, едро напилени или едро закръглено назъбени. Цветовете с дълги дръжки, слабо ароматни, събрани в многоцветни силно разклонени, метлицовидни съцветия. Околоцветните листчета са 4, 6-10 mm дълги, продълговати, тъпи, бели или зеленикавобели, от двете страни гъсто бяло влакнесто наплъстени. Тичинките голи. Тичинковите дръжки тесни, по-дълги от прашниците. Плодовете са орехчета, около 4 mm дълги, удължени, слабо сплескани, тясно подути по края, червеникавокафяви, влакнести, със стълбче дълго 2-3 cm, пересто влакнесто. Цъфти през месеците юни-август[1].
В храсталаци и гори[2] и край пътища.
Установен е в цялата страна; до 2000 метра надморска височина[3].
Европа, Югозападна Азия, Кавказ[4].
Обикновеният повет е лечебно[5] и декоративно растение. Младите клонки се използват (са се използвали) в кошничарството и за други плетива в селското стопанство[6].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: бяла лоза; витва-; гирляндо Оморгаг); лоза; лозина; лозица; ломонос; павет (Брезник, Босилеград, Ловечъ); павит (Трън, Враца, Софийско, Тетевенско, Троянско); павият; павуй; павет (Търново); повей (с. Мезекъ, Свиленградско); поветица; повет (Ловечъ, Сливен); повий (Сливен); повитак (Чирпан); повитица; повит (Неврокоп); пафит (Паланка - Мак.); повой; повей; повът (Търново); скреба (Воден, Гевгели, Лерин, Костур); скребар; скребър (с. Драгижево, Търновско)[7].
[1] Марков, М. 1970. В: Флора на Народна Република България, том ІV, София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. пос. съч.
[4] Марков, М. пос. съч.
[5] Делипавлов & кол., 2003. пос. съч.
[6] Марков, М. пос. съч.
[7] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София