Дребна кощрява, Сивосинкава кощрява, Сива кощрява.
Setaria pumila (Poir.) Roem. & Schult. - чете се "сета́риа пу́мила"1. Видовото име pumila означава "дребна"2, откъдето е изведено и българското име. Среща се и под името (синонима) Setaria glauca (L.) Р. В.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Дребната кощрява е едногодишно тревисто растение, високо от 10 до 60 cm. Съцветието плътна цилиндрична класовидна метлица. Класчетата в основата обкръжени с дълги власинки или четинки, по-дълги от самите класчета. Плените на брой три. Листата синкавозелени. Стъблото под съцветието почти гладко. Четинките на съцветието остро грапави. Долната плева с 3 жилки, два пъти по-къса от класчето. Втората малко по-дълга от половината на класчето. Третата плева с 5 жилки и дълга колкото класчето. Плевиците напречно набръчкани, при узряване на плода жълтеникави или масленокафяви, а четинките ръждиви. Цъфти юли-септември3.
Среща се по полетата и тревистите места из цялата страна4.
В цялата страна от морското равнище докъм 800 метра надморска височина5.
Субтропичната и умерената зона на двете полукълба6.
В млада възраст е добър фураж за добитъка. Семената се употребяват за храна на птици и за добиване на спирт7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Георгиев, Т. 1963. Във: Флора на Народна Република България, том І. Изд. на БАН, София.
4 Георгиев, Т. 1963. Пос. източник.
5 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
6 Георгиев, Т. 1963. Пос. източник.
7 Георгиев, Т. 1963. Пос. източник.