Рилска класица

Alopecurus riloensis

Снимки на Рилска класица (Alopecurus riloensis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Рилска класица, Хималайска класица.

Латинско име

Alopecurus riloensis (Hack.) Pawł. - чете се "алопекурус рилензис".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Рилската класица е многогодишно тревисто растение. Стъблата 25-60 cm високи, изправени или в основата полегнали приповдигащи се. Листата са линейни, плоски, 2-5 mm широки, горните по-широки. Листните влагалища голи, най-горното подуто, езичето закръглено, продълговато, до 4 mm дълго, по края назъбено. Съцветието продълговато яйцевидно или яйцевидно кълбесто, 1,5-2,5 cm дълго и 0,8-1,5 cm дебело, виолетово, по-рядко белезникавожълто. Класчетата 4-5 mm дълги. Плевите ланцетни, сраснали в основата, белезникави, с тъмновиолетови жилки, по-ръба с дълги до 3 mm власинки. Плевиците много по-къси от плевите, яйцевидни, върху гърба с дълъг, тъмен, дълъг 8-10 mm осил. Прашниците жълти. Цъфти юли-август^[1].

Местообитание

Високопланински пасища, скални поляни и каменливи склонове^[2].

Разпространение в България

В планините Витоша, Рила и Централна Стара планина; между 1800 и 2900 метра надморска височина^[3].

Общо разпространение

Расте само в България^[4].

Украсни качества

Съцветията, особено преди пълното развитие на цветовете, са виолетови, което им предава силен декоративен ефект^[5].

Бележки

В много от източниците българските растения се отнасят към вида Alopecurus himalaicus Hook., разпространен в Хималаите и Памир.

Вижте още

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

[1] Пенев Ив. 1963. В: Флора на Народна Република България. Том I. София.

[2] Пенев Ив. 1963. Пос. източник.

[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.

[5] К. Методиев - собствени наблюдения.

Alopecurus riloensis in English