Полска класица.
Alopecurus myosuroides Huds. - чете се "алопекурус миозуроидес".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Полската класица е едногодишно тревисто растение. Стъблата изправени или коленчато извити, приповдигащи се, високи от 10 до 40 cm, събрани по няколко в туфи. Листата са плоски, 4-6 mm широки, дълго заострени. Листното влагалище на най-горния лист слабо подуто. Езичето 2-3 mm дълго, на върха закръглено. Съцветието е тясно цилиндрично, 2-12 cm дълго и 5-8 mm дебело, към двата края заострено. Класчетата са едноцветни. Плевите ланцетни, заострени, голи или в основата късо влакнести, белезникави или виолетови, с 2-3 зелени, неясни жилки. Плевиците почти равни на плевите, долната продълговато елиптична, с коленчато подвит осил, излизащ от основата, около два пъти по-дълъг от плевицата и стърчащ над класчето. Плодовете са неразпукливи, яйцевидни, на върха с късо конусовидно носче, зрелите мрежесто набръчкани. Цъфти (април) май-юни[1].
Тревисти и влажни места, ливади, необработваеми места, паркове, край пътища, често пъти като бурен[2].
В цялата страна от морското равнище докъм 900 метра надморска височина[3].
Европа (с изключение на най-северните ѝ части), Кавказ, Западна Азия, Средна Азия; пренесено от човека в Северна Америка и Нова Зеландия[4].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Пенев Ив. 1963. В: Флора на Народна Република България. Том I. София.
[2] Пенев Ив. 1963. Пос. източник.
[3] Пенев Ив. 1963. Пос. източник.
[4] Пенев Ив. 1963. Пос. източник.