БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Американски винобой, мерекеп, лаконос, ашик боя, кърмъз, бахча гюзел, градинска хубост.
Phytolacca americana L. - чете се "фитола́ка америка́на"1. Видовото име americana означава "американски", откъдето е изведено българското видово име.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Чуждоземен инвазивен вид в България.
Американският винобой е многогодишно тревисто растение с ряповидно задебелено коренище.
Стъблата 1-3 m високи, цилиндрични, месести, кухи, прави, понякога в основата вдървенели, в горната част обикновено вилужно разклонени, голи, зелени, често червени.
Листата последователни, 10-25 cm дълги, 3-6(10) cm широки, прости, цели, яйцевидно-ланцетни, в основата стеснени, на върха заострени, със силно изпъкнала средна жилка, по-тъмнозелени от горната повърхност и по-светлозелени от долната, почервеняват в ранна есен, с 1-2(3) cm дълги, ръбести, голи листни дръжки. Листата намаляват размерите си към върха на стъблото.
Цветовете с по 3 прицветника, двуполови, правилни, с 5-делен прост, дребен околоцветник; околоцветните листчета широкояйцевидни, тъпи, зеленикаво-бели, ставащи червени при плодовете; тичинките 10, наполовина по-къси от околоцветника.
Съцветията 10-15 cm дълги, гроздовидни, разположени срещуположно на листата, увиснали надолу със съцветната дръжка.
Плодът месеста, почти кълбовидна, в началото зелена, при узряване тъмночервена ягода, съставена от 10 сегмента, пръстеновидно наредени и свързани помежду си.
Семената 2,5-3,0 mm в диаметър, лещовидни, лъскави, черни, голи.
Близък по външна морфология с Phytolacca esculenta, който се разграничава по широкояйцевидните листа, плод съставен от 8 свободни сегмента и съцветия изправени нагоре, които остават така дори след узряване на плодовете2.
Опрашва се от насекоми, цъфти през май–август, но може да продължи до септември–октомври.
Цъфти и плодоноси едновременно.
От ряповидното коренище на по-възрастните индивиди през пролетта израстват по 6-10 здрави стъбла, които на следващата година не са на същото място, а на метри от него. Така се създава впечатление за тяхното „движение“.
Размножава се със семена, всеки индивид образува до няколко стотици, които запазват жизнеността си до десет години в почвата.
Птиците, които са нечувствителни към отровите в плодовете, са активните участници в тяхното разпространение (зоохория), привлечени от голямо разстояние от тъмночервения им цвят ги ядат и след това изхвърлят семената на големи разстояния.
Расте главно на нарушени, изоставени, рудерални, замърсени терени, прониква в естествени местообитания, окрайнини на гори, край пътища, в градини. Развива се еднакво добре на слънчеви и сенчести места3.
Произхожда от Северна Америка.
В нашата страна най-вероятно е пренесен от турците преди 1878 г., съдейки по турските му народни названия. В миналото е отглеждан, най-вече в Североизточна България, заради плодовете му, които представляват старо средство за оцветяване на виното и повишаване на качеството му.
У нас за първи път се съобщава като подивял из зеленчуковите градини на Ловеч и хълмовете на Велико Търново.
Разпространен е в Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина (Западна и Източна), Софийски район, Струмска долина, Беласица, Рила, Средна гора, Родопи (Западни и Средни), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, докъм 1000 m надморска височина4.
Карта, показваща естественото разпространение на Американския винобой по флористични райони (оцветените в зелено)5:
Произхожда от Северна Америка.
В Европа видът е пренесен през 17 в., първоначално в Средиземноморската област (Южна Европа и Северна Африка), където е отглеждан като декоративно и багрилно растение за оцветяване на виното, главно в лозарски райони; използвано и като мастило. През войните войниците са го използвали с тази цел, откъдето идва и английското му народно название – inkberry. В началото се среща из лозята на Средиземноморието, откъдето се е разпространил в цяла Европа (без северната ѝ част). Обикновен е в Азия, среща се в Австралия и Нова Зеландия6.
Карта на общото разпространение на Американския винобой (в зелено е естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)7:
Плодовете, корените и възрастните растения са отровни, поради съдържание на алкалоида фитолакотоксин, сродни тритерпенови сапонини и хистамини.
Използвал се е широко в по-ранни времена и в медицината срещу скорбут, ревматизъм, подагра и др., както и за багрене на вълнени и копринени тъкани.
Гостоприемник на много растителни вируси, предизвикващи различни болести.
Младите листа, които не са отровни, се използват за храна8.
Засажда се като декоративно растение. Плодовете му са се използвали за оцветяване на вино9, което с оглед на отровността на плодовете е вредно, а и изглежда като измамна търговска практика - прави се изкуствено и вредно подобряване на положителна характеристика на виното - наситен червен цвят10.
Най-ефективен метод за борба с този вид е механичният, чрез разораване и дискуване на територията, в която расте, за да се унищожат напълно задебелените корени и коренища. Съчетаване с последвала обработка на почвата с хербициди (глифозат) е също необходимо, за да се получи желания ефект. Трябва обаче да се има предвид, че борбата е трудна и не винаги се увенчава с успех11.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
3 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
4 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
5 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
6 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
7 Phytolacca americana L. | Plants of the World Online | Kew Science.
8 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
9 Георгиев, Т. 1966. В: Флора на Народна Република България, том ІII, Издателство на БАН, София.
10 К. Методиев.
11 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.