Конопена ружа

Althaea cannabina

Снимки на Конопена ружа (Althaea cannabina)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Конопена ружа.

Латинско име

Althaea cannabina L. - чете се "алте́а кана́бина"¹. Видовото име cannabina означава "конопен"², т. е. подобен на коноп (cannabis) - поради сходството на листата с тези на канабиса. От тук е изведено и българското видово име.

Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Конопената ружа е многогодишно тревисто растение. Отличителните особености на вида са: Листата повече или по-малко дълбоко от 3- до 5- (7-)-делни; вътрешните чашелистчета изправени при плод; плодните дялчета голи. Следва подробно описание:

Корените вретеновидни, дебели, силно разклонени.

Стъблата 50-200 см високи, изправени, силно разклонени, обикновено сивозеленикави, с гъсти, къси и дълги прилегнали звездовидни власинки.

Прилистниците около 5 мм дълги, цели, сивозеленикави, линейно ланцетни, звездовидно влакнести, по ръба ресничести, рано опадващи.

Листата 40-120 мм дълги и 3-130 мм широки, длановидно наделени почти до основата, с 3-5 (7) продълговати, продълговато ланцетни и линейни, едро и неравномерно дълбоко назъбени дялове; повече или по-малко сивозеленикави; с къси и дълги, прилегнали (по-гъсти отдолу) звездовидни власинки; дръжките 10-60 (80) мм дълги, сивозеленикави, с къси и дълги прилегнали звездовидни власинки.

Цветните дръжки до 100 (-200) мм дълги, сивозеленикави, с повече или по-малко гъсти звездовидни власинки, при плод изправени.

Цветовете многобройни; единични или често събрани по 2-3 в пазвите на листата на дълги, често разклонени дръжки; във връхните части на стъблото и разклоненията в гроздовидни и метличести съцветия.

Външните чашелистчета 5-10 мм дълги, сраснали до 1/3, рядко до половината със 7-9 линейно ланцетни до яйцевидни, заострени, сивозеленикави свободни дялове; с повече или по-малко гъсти, къси, прилегнали звездовидни власинки, рядко и с дълги звездовидни власинки (предимно в основата); вътрешните 5-12 мм дълги, сраснали до 1/3, с 5 широко до продълговато яйцевидни, рязко заострени сивозеленикави свободни дялове; отвън с гъсти, къси и дълги звездовидни власинки; отвътре гъсто късо звездовидно влакнести; при плод изправени, почти неразрастващи се.

Венчелистчетата 10-30 мм дълги, широко до продълговато обратно яйцевидни, на върха недълбоко врязани, нокътът копринесто влакнест; розови, червени или червенолилави.

Тичинковата тръбица докъм 5 мм дълга, с разпръснати мехурчета; прашниците пурпурночервени.

Плодът 7-9 мм в диаметър, разпадащ се на 12-16 кафеникави плодни дялчета; гръбната стена на последните с ясно изразена надлъжна средна линия, напречно дълбоко набръчкана; гола; страничните стени в периферните части радиално набраздени, голи, в централните части гладки, с лек брашнен налеп; ръбовете закръглени.

Семената тъмнокафяви до сивокафяви, със светли мехурчета, голи.

Цъфти юни-септември³.

Местообитание

Сухи тревисти и каменливи места, в храсталаците и край пътищата, в равнините, предпланините и планините⁴.

Разпространение в България

Разпространено, с изключение на флористичните райони в Знеполски район, Беласица, Славянка, Долината на р. Места, Пирин, Средна гора, Странджа, от морското равнище докъм 1000 м надм. в.⁵.