БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Бял имел, Скребър.
Viscum album L. - чете се "вискум албум".
Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете[1].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Белият имел е двудомен вечнозелен храст, полупаразит върху различни видове дървета. Стъблото е силно вилужно разклонено и образува корона с диаметър до 100 cm. Листата са срещуположно разположени, кожести, жълтозелени, приседнали, продълговати, целокрайни. Цветовете са жълто-зелени, еднополови, почти приседнали, разположени в сбити групички по 5-7 в пазвите на листата. Плодовете са кълбовидни, 6-10 mm в диаметър, бели, рядко жълтеникави, с лепкава сочна част. Семената са черни. Цъфти февруари-май[2].
Полупаразит, който паразитира както върху единични дървета, така и върху дървета растящи в гори[3].
Белият имел расте (и паразитира) върху дървета от различни видове. Притежава вечнозелени листа, които извършват фотосинтеза, а от дървото, върху което паразитира (гостоприемника), получава главно вода и минерални вещества.
Семената се разпространяват от птици по следния начин: Птиците изяждат меката леплива част на плода, при което семената залепват за клюна им, след това, избърсвайки клюна си в клонките на дърветата - птиците разнасят семената върху нови клони на същото дърво или върху други дървета[4].
Видът е установен в цялата страна от морското равнище докъм 2000 метра надморска височина[5].
Европа, Северна Америка, Азия[6].
Белият имел е лечебно и отровно растение! При значително опаразитяване потиска растежа на стопанско значими дървета. В някои държави се използва за коледна украса[7].
Стрък от бял имел - Herba Visci.
Лист от бял имел - Folium Visci.
Стрък от бял имел - През пролетта (март-април) по време на цъфтеж и през есента (септември-октомври) при узряване на плодовете. Брането се извършва в сухо време. Храстчетата се отрязват с нож или овощарска ножица, непосредствено под първото разклонение. Да не се хвърля на земята, защото се натрошава, което е нежелателно, тъй като целите растения изсъхват по-лесно[8].
Лист от бял имел - както и стък от бял имел[9].
Стрък от бял имел - събраната билка се почиства от примеси. Задължително се отстраняват всички клонки по-дебели от 4-5 mm. Целите храстчета се сушат, като се поставят едно до друго или се окачват на тел под навеси или в сухи проветрили помещения. Не се допуска сушене на слънце. Билката е изсушена, когато стъблата и листата при огъване се чупят. Сухите храстчета се натрошават ръчно на клонки с размер 20-25 cm, като се внимава да не се оронят листата. Плодовете се отстраняват[10].
Лист от бял имел - подобно на стръка, като след изсушаване се оронват ръчно листата[11].
От белият имел са изолирани алкалоидите - ератоксин, вискотоксин; амините - хистамин, тирамин, холин; ацетилхолин, инозит, гликозидът вискалбин, флавоноиди, дъбилни вещества, токсични аминокиселени, оксидаза, урсолова киселина[12].
Билките от белия имел (стръкове и листа) имат основно хипотензивно действие и се прилагат под формата на отвара за понижаване на високо кръвно налягане. Този ефект на белия имел е доказан при фармакологични изпитвания. Прилага се предимно в ранния стадий на хипертонична болест. При лекуване на хипертония се наблюдава понижаване на кръвното налягане, отслабване или изчезване на главоболието, подобряване на съня и прочие[13].
Установени са потискащо централната нервна система действие, директно съдоразширяващо действие на долните крайници и черния дроб, кръвоспиращо действие и антитуромра активност на протеиновите вещества[14].
В по-големи дози дрогата е отровна и не трябва да се приема дълго време[15].
Отровно е цялото растение. Основните токсични вещества са форатоксин и вискотоксини А2, А3 и В1, които са антагонисти на ацетилхолина. Физиологичният им ефект е подобен на кардиотоксините на змийската отрова[16].
Саливация (слюноотделяне), повръщане, диария, артериална хипотония, сърдечна аритмия, тежък токсичен нефрит[17].
Провокирано повръщане, стомашна промивка с 0,02-0,05% воден разтвор на калиев хиперманганат, медицински въглен, солево очистително, инфузии, новфилин, натриев бикарбонат. Лечение на бъбречната недостатъчност[18].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Бяла лепка; Вимел; Вимял; Ѐмелика (с. Стойките); Имела (Костенец); Имѝла (Омуртаг); Имяла; Имял; Клейник; Кукувича плюнка; Омела; Омел; Скребър[19].
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] К. Методиев.
[2] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
[3] К. Методиев.
[5] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
[6] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.
[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[9] Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
[10] Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
[11] Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
[12] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
[13] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[14] Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
[15] Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
[16] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
[17] Воденичаров & Петров, 2001. Пос. източник.
[18] Воденичаров & Петров, 2001. Пос. източник.
[19] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.