БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Урумово лале.
Tulipa urumoffii Hayek - чете се "тулипа урумофии".
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие. Основните заплахи за вида са късането на цветовете за букети, изкореняването на луковиците за засаждането им в градини и унищожаването на местообитанията.
Многогодишно тревисто, луковично растение високо до 30 cm. Луковицата овално конична, до 2,5 cm в диаметър. Обвивните люспи канеленокафяви, от вътрешната си страна към основата, по-рядко и към върха влакнести. Стъблото голо. Листата са по-къси от цветоносното стъбло, постепенно намаляват към върха на стъблото, долните продълговато ланцетни, заострени, до 3 cm широки и до 13 cm дълги; горните линейно ланцетни, 3-8 cm дълги и 3-6 mm широки. Околоцветните листчета са почти еднакви, продълговато обратно яйцевидни до ланцетни, 2-4 cm дълги и 0,5-1,8 cm широки, жълти, рядко червени или пъстри, без петно в основата. Тичинковите дръжки са жълти 6-17 mm дълги, равни или по-дълги от прашниците, последните жълти, 4-6 mm дълги. Яйчникът 6-16 mm дълъг. Близалцето широко. Кутийката яйцевидна, до 3 cm дълга и до 2 cm широка[1]. Цъфти април - май.
Расте по сухи, главно варовити, рядко силикатни терени, в тревисти съобщества и разредени храсталаци от равнините до буковия пояс върху хумусно-карбонатни, по-рядко канелени, обикновено плитки и ерозирани почви[2].
Разпространено е в следните флористични райони: Североизточна България, Тунджанска хълмиста равнина, Знеполски район, Софийски район и Стара Планина (източна); от 0 до 1000 метра надморска височина[3].
Разпространение на Урумовото лале по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:
Видът е български ендемит - расте единствено в България.
Урумовото лале е растение с високи декоративни качества.
Урумовото лале е описано като нов вид за науката от австрийския ботаник A. Hayek през 1911 г. по растения, събрани от българския ботаник Иван Урумов през 1900 г. в района на с. Сотиря (Сливенско)[5]. На името на българския ботаник е назовано и растението.
[1] Китанов, Б. 1964. Флора на Н Р България, том II, София.
[2] Велчев, В. 1992 в: Атлас на ендемичните растения в България. София.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Велчев, В. 1992, пос. съч.