Голи, изправени, многогодишни, с пълзящи коренища, многогодишни или едногодишни растения. Надземните издънки често пъти безлистни и обвити при основата с люспести влагалища. Стъбловите листа при основата си с влагалищна люспа, разделена често до основата си. Петурата на листата плоска или цилиндрична, в последния случай стъблоподобна, често с вътрешни напречни прегради. Цветовете единични или на групи, разположени във връхни или привидно странични съцветия – главичка, сложна метлица или пък разположени върху клоните поединично. При основата си всеки цвят с по 2 ципести прицветника с изключение на случаите, когато цветовете са събрани в главички и прицветниците обвиват основата на главичката. Околоцветните листчета кафяви или зеленикави, тънко кожести, по ръба винаги ципести, по-рядко изцяло ципести. Стълбчето цилиндрично, в някои случаи много късо и едва забележимо. Тичинките 3 – 6. Плодната кутийка многосеменна и се разпуква на 3 дяла. Семената със или без придатък, по повърхността си повече или по-малко фино скулптирани1.
Като съставна част на сеното видовете на рода се приемат задоволително от домашните животни. В свежо състояние добитъкът ги избягва2.
В България са установени 22 вида3.
Триделна дзука - Juncus trifidus
1 Георгиев, Т. & Ст. Кожухаров. 1964. В: Флора на Н. Р. България, том IІ, издателство на БАН, София.
2 Георгиев, Т. & Ст. Кожухаров. 1964. Пос. източник.
3 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.