Жълт минзухар.
За този вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Kа̀чкa (c. Загоричани - Костурско); качѝтка (с. Сорокинево - Воденско); Ка̀чунка (Прилеп); Качу̀тка (с. Баница - Леринско); Качун желт (Драгоман, Софийско); Качюнка; Качюн; Кеца̀тка (с. Дръмбени - Костурско); Кицетка (с. Дреновени - Костурско); Кръку̀чка (с. Бук - Леринско); Кръчунка; Къкю̀нка - (Паланка - Мак.); Кицѐтка (с. Баница - Костурско); Пѐрлус (с. Беранци - Битолско); Пролетен минзухар; Пръ̀лок; Пъ̀рлок (с. Пателе - Леринско); Чичка (с. Биралци - Мак.); Саръ-чиндем [Давидов, Б., А. Явашев, Б . Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София].
Crocus flavus Weston - чете се "крокус флавус".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Често се събира за букети, което може да създаде опасност за някои популации на вида.
Жълтият минзухар е многогодишно тревисто растение. Обвивката на грудколуковицата разнищена на успоредни влакна - без пръстенчета в основата. Венчелистчетата и близалцата на цветовете жълти. Стълбчето на цветовете триделно. Цъфти през месеците февруари-април.
Светли гори, храсталаци и поляни.
Установен е в цялата страна от 0 до 1500 m надморска височина [Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София].
Европа и Мала Азия.
Декоративно растение.