БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Далматинска глушина

Vicia dalmatica

Снимки на Далматинска глушина (Vicia dalmatica)

Vicia dalmatica Vicia dalmatica Vicia dalmatica Vicia dalmatica Vicia dalmatica Vicia dalmatica

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Далматинска глушина, Елегантна глушнна.


Латинско име

Vicia dalmatica A.Kern. - чете се "ви́циа далма́тика"1.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Далматинската глушина е многогодишно тревисто растение. Стъблото 30-150 (до 200) см високо, изправено или възходящо, катерливо, просто или разклонено, многоъгълно, с надлъжни ребра, 2-3 мм дебело, с прилегнали власинки. Листата чифтоперести, на върха с дълго разклонено мустаче. Листчетата 5-13 двойки, 10-30 мм дълги и 1-2 (2,5) мм широки, линейни до нишковидни, на върха заострени, сивозелени, от двете страни прилегнало бяло влакнести, целокрайни. Прилистниците 6-8 мм дълги, еднакви, обикновено двуделни, линейни, без тъмно петно, целокрайни, влакнести. Цветовете 8-20, в повече или по-малко рехави гроздовидни съцветия, прикрепени в пазвите на листата, разположени в горната част на стъблото, по-дълги от пазвения лист, съцветните оси прилегнало влакнести. Цветните дръжки 1-3 мм дълги, прилегнало влакнести. Чашката 4-7 мм дълга, звънеста, в основата почти правилна или слабо асиметрично подута, прилегнало влакнеста. Венчето 12-18 мм дълго. Флагчето до 8 мм широко, удължено обратно яйцевидно, в долната третина внезапно стеснено в широк нокът, пластинката по-дълга от нокътя, в цвят подвито нагоре, по-дълго от крилцата и ладийката, пурпурно, синкавопурпурно или синкаворозово. Крилцата удължено елиптични, в основата с продълговат придатък, стеснени в дълги тънки нокти, бледовиолетови до възбели, значително по-дълги от ладийката, голи. Ладийката обратно яйцевидно ромбична, в основата с дълги широки нокти, бледопурпурна, на върха отвътре по-тъмно оцветена, гола. Бобът 2-3,5 см дълъг и 5-8 мм широк, удължено ланцетен до удължено ромбичен, на върха източено късо подвит, сплеснат, кафяв, гол, с 5-8 семена. Семената 2,5-3,5 мм в диаметър, лещовидно кълбести, кафяви, тъмно напетнени до възчерни, гладки; ръбецът на ¼-1/5 от обиколката на семето. Цъфти май-юли2.

Най-отличителната особеност, по която Далматинската глушина се различава от близките видове, е че листчетата са 1-2 мм широки, линейни до нишковидни. При другите видове листчетата са по-широки.


Местообитание

Тревисти места и храсталаци, рядко като заплевител в нивите, окопните култури и лозята, в равнините и предпланините, по-рядко в планините3.


Разпространение в България

В цялата страна от морското равнище докъм 2400 метра надморска височина4.


Общо разпространение

Югоизточна Европа, Кавказ, Югозападна Азия, Средиземноморие5.



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Кожухаров, Ст. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, Издателство на БАН, София.

3 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.

4 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.

5 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.


Vicia dalmatica in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2022 BGflora.net