Далматинска глушина, Елегантна глушнна.
Vicia dalmatica A.Kern. - чете се "ви́циа далма́тика"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Далматинската глушина е многогодишно тревисто растение. Стъблото 30-150 (до 200) см високо, изправено или възходящо, катерливо, просто или разклонено, многоъгълно, с надлъжни ребра, 2-3 мм дебело, с прилегнали власинки. Листата чифтоперести, на върха с дълго разклонено мустаче. Листчетата 5-13 двойки, 10-30 мм дълги и 1-2 (2,5) мм широки, линейни до нишковидни, на върха заострени, сивозелени, от двете страни прилегнало бяло влакнести, целокрайни. Прилистниците 6-8 мм дълги, еднакви, обикновено двуделни, линейни, без тъмно петно, целокрайни, влакнести. Цветовете 8-20, в повече или по-малко рехави гроздовидни съцветия, прикрепени в пазвите на листата, разположени в горната част на стъблото, по-дълги от пазвения лист, съцветните оси прилегнало влакнести. Цветните дръжки 1-3 мм дълги, прилегнало влакнести. Чашката 4-7 мм дълга, звънеста, в основата почти правилна или слабо асиметрично подута, прилегнало влакнеста. Венчето 12-18 мм дълго. Флагчето до 8 мм широко, удължено обратно яйцевидно, в долната третина внезапно стеснено в широк нокът, пластинката по-дълга от нокътя, в цвят подвито нагоре, по-дълго от крилцата и ладийката, пурпурно, синкавопурпурно или синкаворозово. Крилцата удължено елиптични, в основата с продълговат придатък, стеснени в дълги тънки нокти, бледовиолетови до възбели, значително по-дълги от ладийката, голи. Ладийката обратно яйцевидно ромбична, в основата с дълги широки нокти, бледопурпурна, на върха отвътре по-тъмно оцветена, гола. Бобът 2-3,5 см дълъг и 5-8 мм широк, удължено ланцетен до удължено ромбичен, на върха източено късо подвит, сплеснат, кафяв, гол, с 5-8 семена. Семената 2,5-3,5 мм в диаметър, лещовидно кълбести, кафяви, тъмно напетнени до възчерни, гладки; ръбецът на ¼-1/5 от обиколката на семето. Цъфти май-юли2.
Най-отличителната особеност, по която Далматинската глушина се различава от близките видове, е че листчетата са 1-2 мм широки, линейни до нишковидни. При другите видове листчетата са по-широки.
Тревисти места и храсталаци, рядко като заплевител в нивите, окопните култури и лозята, в равнините и предпланините, по-рядко в планините3.
В цялата страна от морското равнище докъм 2400 метра надморска височина4.
Югоизточна Европа, Кавказ, Югозападна Азия, Средиземноморие5.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Кожухаров, Ст. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, Издателство на БАН, София.
3 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.
4 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.
5 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.